Най-добрите страни за живот на възрастните

Норвегия е най-доброто място човек да прекара старините си, показва глобален индекс, измерващ качеството на живот за възрастните в 96 държави.

Индексът е изготвен по поръчка на неправителствената организация HelpAge International, посочва Би Би Си. Той отмерва социалните и икономически условия за живот на хората над 60-годишна възраст. Резултатите са огласени днес, на Международния ден на възрастните хора, обявен от ООН през 1990 г.

България е на 56. място в списъка, предшествана от Малта и следвана от Салвадор. Почти всички европейски нации са преди нея, освен Литва, Хърватия и Черна гора. Румъния е на 41. позиция. Гърция обаче е далеч надолу в списъка – на 73. място. След страната ни се нареждат още Русия (65.) и Турция (77.).

Класацията подрежда на високите позиции с най-добра грижа за възрастните страните от Западна Европа и Северна Америка. След Норвегия, която е начело, се нареждат Швеция, Швейцария, Канада, Германия, Холандия, Исландия, САЩ, Япония и Нова Зеландия. Най-лоши условия за старите хора има в Афганистан. Преди Афганистан в дъното на списъка са Танзания, Малави, Западният бряг и Газа и Мозамбик.

Според авторите до 2050 г. 21% от глобалното население ще бъде на възраст над 60 години. В средата на века 40 страни от всички изследвани ще имат население, в което 30% от хората ще са надхвърлили тази възраст. По-рано, през 2030 г., броят на възрастните според ООН ще е достигнал 1,4 млрд. по света.

Няколко латиноамерикански нации, сред които Мексико и Перу, са се изкачили нагоре в списъка спрямо миналата година заради усилията им да осигурят по-добра държавна социална грижа на най-бедните възрастни. Специално в Мексико 9 от всеки десетима души над 65 години получават социална пенсия. Страната е на 30. място според индекса, надминавайки останалите държави от групата БРИКС – Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

Експерти коментират, че нарастващият брой възрастни по света е показател за подобряване на системите за здравеопазване и храненето, санитарните условия, в които живеем и въобще за по-добър икономически просперитет на държавите. Но с намаляването на раждаемостта и увеличаването на дълголетието много от високо еволюиралите нации ще усетят спад в работната сила, което ще доведе до увеличаване на миграцията и други трудности в националното управление.