Когато имотът е по-свят от Коледа

Двайсетина дни преди Коледа висшият клир на Българската православна църква излезе на протест. До тук вече имаме абсурд – кротките монаси, които би трябвало да са се отрекли от светския живот, агресивно се намесват в него чрез уличен натиск. Става още по-нелепо, когато разберем срещу какво е протестът. Срещу това, че ВАС даде ход на делото за собствеността на храм-паметника „Александър Невски“ в София. В началото на миналата година служебното правителство на Георги Близнашки го върна на БПЦ, дотогава той бе на българската държава. Да, но граждани от Батак, обединени в дружество „Будител“, решиха да си го върнат на пловдивския дядо Николай, задето пък той приобщи към имотите на митрополията си тяхната църква костница, дотогава притежание на общината. И оспориха собствеността на „Александър Невски“, за която сега ВАС трябва да се произнесе. Тук вече всеки може да си избере срещу какво протестират отчетата – срещу посегателството върху имота им, срещу правото на гражданите на инициатива или срещу българското правосъдие, в чиито ръце в момента е казусът.
Не съм вярваща, но уважавам духовната нужда на другите от религия и вярвам в социалната функция на вероизповеданията. Защото ако те изпълняват смирено ролята си, могат да бъдат и физически закрилници на изпадналите в крайна нужда, на тези, които светът е отхвърлил, които не се справят. Могат  - и се очаква от тях - да правят приюти за бездомни, кухни за бедни, домове за сираци, комуни за наркомани, хосписи за безнадеждно болни. И така е навсякъде по света. Само у нас ръководството на БПЦ се занимава главно с огромното си количество имоти. И очевидно само те са в състояние да раздвижат кръвта на синодалните старци. Заради тях те се разцепиха преди години на две и се биха включително и с юмруци помежду си. Известни са ми само няколко изключения от това мерзко правило – приютът на отец Иван за бездомници в Нови Хан и общността за помощ на наркозависими на отец Георги от варненския кв. Аспарухово. Тук там някоя църква готви за бедни, но пък се крие, защото Агенцията по храните има изисквания, които не позволяват. И това е. Все благочестиви добрини, но на ниско ниво, благодарение на вярата и инициативата на отделни обикновени свещеници. Висшият крил ни най-малко не се интересува от миряните. Няма политика и стратегия да помага на изпадналите в духовна и физическа нужда. Ако имаше, щеше поне да договори с Агенцията по храните правилата за църковните кухни за бедни, но тя пръста не си е мръднала за това, та се налага добрите отчета, които на своя глава хранят гладните, да се крият, че го правят, за да не ги глобят. Не помогна и на отец Иван, когато го бяха погнали за пожаробезопасността на приюта му. Нищо чудно скоро и отец Георги да си има проблеми, задето няма лиценз за психотерапевт и със сигурност БПЦ пак няма да се трогне.
И в тези свети за вярващите дни преди Коледа, по време на строгия пост, когато всеки православен трябва по канон да се смири, да се обърне навътре към себе си и към Бог, когато плътските страсти са забранени, висшият български клир излезе на улицата заради един имот. Никой от тях не гъкна, когато преди дни вселенският патриарх понижи в сан и унижи нашия Неофит и си поиска църковна собственост, уредена преди десетилетия на дипломатическо ниво. Изглежда, че и никой не трепва, когато гледа просяците и бездомниците по улиците. Нито се вълнува, че близките на безнадеждно болните плащат непосилни такси на частни хосписи, за да се грижат за умиращите им възрастни роднини. Не ги касае, че наши наркозависими ходят в католически комуни в Испания, или че фундаменталисти индоктринират ромите. Но пък за сметка на това дядо Николай се включи съвсем наскоро от амвона на храма в предизборната битка за кметския стол в Пловдив, като подкрепи единия от кандидатите. БПЦ клейми гейовете, Мадона и нейните почитатели у нас, ин витро процедурите, абортите и още много неща, станали нормална част от съвременния живот. Но пък нехае за истинската си духовна мисия.
И тъй като се гнуси и от бедните в гетата, тях ги обикалят други вероизповедания, понякога и опасни секти. Така ромският квартал в Пазарджик първо бе завладян от евангелисти, след това от уахабити и негови обитатели станаха обвиняеми в първия процес за фундаментален ислям у нас. А всичко можеше да е много по-различно, ако там се бяха завъртели няколко православни свещеника. Очевидно пазарджишките роми наистина имат нужда от духовна подкрепа и я приемат от всеки, който им я предлага. Но пък православните отчета сигурно са имали по-важни задачи – може да са били на някой протест срещу отнемането на църковен имот.
Та се чудя – ако синодалните старци спазват каноните и постят, откъде толкова енергия за улични протести? Или тайно похапват мръвки? Или пък не чак толкова тайно, както не се крият и когато си карат линкълните? И друго се питам – за какво ни е това религиозно лицемерие? И кога ще видим протести на миряни срещу оялия се православен елит?