2016 – годината на истината и либерализацията в българската енергетика

Честита да ви е Новата 2016 година. Ще бъде интересна, интензивна и ще изисква нашето внимание. Пасивното съзерцание не е опция.

Ще започнем с това, че в електоенергетиката, макар и със скърцане и твърде ограничена, тръгна либерализацията на пазара и новата енергийна борса. Не очаквайте чудеса – няма ликвидност, няма освободени канали за конкуренция – поради това още дълго време ще говорим за ограничен пазар. Но влакът напусна гарата и неизбежното ще се случи.

По трудно е да предвидим какво ще стане с либерализацията на газовия пазар – където тенденциите са твърде разнопосочни. Факт е, че Булгаргаз успя да вземе количествата руски газ, които до този момент се внасяха от Овергаз и така утвърди позициите си като тотален монополист на българския пазар. От тази позиция да се прави либерализация на пазар с един играч е направо смешно. Но раздвижване ще има – защото българският газов монополист не е в състояние да задържи целия пазар за себе си или за своя основен партньор Газпром. Всъщност Булгаргаз се самоопредели – той ще остане в зоната на привилегированите отношения с Газпром и ще разчита само на руски газ, за да реализира присъствието си в България. Спорна теза – но това е решението на ръководителите на българската енергетика. Признавам, че имат право на свой интерес, само да не ни натрапват, че това е национален интерес, защото е нелепо. Те все още мислят и планират през призмата само и единствено на руския природен газ и на взаимоотношенията с руския газов монопол.

Държавната помощ не е само по отношение на Мариците или ВЕИ-тата /там тя е регламентирана/, но и по отношение на изкуствено поддържаните ниски ставки на тарифите на Булгартрансгаз за транзит, които се предоставят на Газпромекспрот и тотално блокираните капацитети на транзитната ни система, което създава непазарни предимства на руската компания спрямо европейските и български компании, които желаят и могат да ползват тези услуги. На този фон приказките за газов хъб са „виртуална реалност“ използвана за пиар.
България се лишава от стотици милиони лева приходи, за да поддържаме изкуствените монополни и привилегировани отношения на българските енергийни компании с единствения им партньор Газпром.

Не по различно е положението в сферата на горивата.

Дори шефът на Лукойл се възмути от качеството на сместа, която Транснефт продава на края на тръбата в Новоросийск и която Лукойл е задължен от руските власти на изнася и вкарва в рафинерията в Бургас. Този петрол трябва да струва много по-малко, отколкото се заприходява в Нефтохим Бургас – на равнище около 30 долара за барел, поради високо съдържание на сяра и допълнителните разходи по рафинирането му.

Сравненият със сорта, който се вкарва в Нефтохим тежък петрол - Heavy на Саудитска Арабия и Basrah Heavy на Ирак се продава под 30 долара. Всичко това се плаща от българските потребители. Не се чудете защо не падат цените на бензиноколонките.

Битумът на световните пазари падна с около 80 процента и се търгува на цени около 13 долара за барел – да сте чули у нас цената му да е паднала значително или ремонтите и магистралите да са поевтиняли.

За това си имаме стабилност – пленен пазар и протекционирани от държавата привилегировани бизнеси и бизнесмени.

И тъй като Европа им пречи – защото ще трябва да се интегрираме все по-плътно и тези практики не могат да останат – започнахме с гласовете против ЕС и НАТО.

Въпреки това стигнахме Рубикона и годината неминуемо ще маркира процеса на нормализиране на българския енергиен пазар.

Обречени сме на успех.