„Buy, Borrow, Die“: Формулата, която позволява на най-заможните американци да останат богати

Преди известно време американското издание ProPublica публикува шокиращ доклад, показващ скандално малките данъци, които плащат най-богатите американци. От сайта тогава посочиха, че богатството на 25-те най-заможни американци е нараснало с 401 млрд. долара между 2014 и 2018 г., като за същия период те са платили данък върху доходите в размер на само 13,6 млрд. долара – което се равнява на реална данъчна ставка от 3,4%. За същият период средностатистическото американско домакинство е отчело доходи от 70 000 долара на година, 14% от които са отивали за федерални такси.

Как най-заможните представители на американското общество успяват да плащат по-малко данъци от всички останали и да трупат все по-голямо богатство? Всичко опира до т.нар. концепция „Buy, Borrow, Die“, или на български „Купи, Вземи назаем, Умри”, разработена от професор по данъчно право Едуард Маккафри през 90-те години на миналия век.

В основата си тя се свежда до това, че богатите американци не използват някакви вратички в данъчната система или измамни практика, а ограничават сумите, които трябва да плащат като данъци чрез стратегическо инвестиране и планиране.

Първата стъпка в схемата е купуването. В света на финансите тази стъпка е известна още като фаза на натрупване. При нея човек използва част от богатството си, за да закупи активи, чиято стойност обикновен нараства с времето, като например акции, недвижими имоти, произведения на изкуството и тн.

В идеалния случай тези активи носят и пасивен доход, при който печелите пари, без да работите. Дивидентите, спечелени от акции и наемът на недвижим имот са форма на пасивен доход.

След като придобиете тези активи преминавате към втората стъпка – вземането на заем. Вместо да продадете активите си за кеш и да трупате данък върху капиталовите печалби, можете вземете заем срещу стойността на активите. За заемополучателите формулата е ясна. Ако стойността на активите ви расте по-бързо от лихвения процент на заема, то те са на печалба. Освен това, според действащото законодателство в САЩ инвеститорите и техните наследници плащат данък, само ако активите бъдат продадени.

Последната стъпка в плана не е нещо, за което повечето хора обичат да мислят, но за богатите винаги е част от старателното планиране - да са подготвени за неизбежния край на техния живот.

В рамките на „Buy, Borrow, Die“ човекът, който наследява богатият заемополучател, може да използва някои от неговите активи, за да покрие неизплатени заеми. Това му позволява да избегне необходимостта да уреждат тези дългове с пари от собствените си джобове.

Освен това, наследникът се възползват от увеличаване на разходната база за тези активи, след като ги получат. Това увеличение му позволява да избегне данъка върху капиталовите печалби, дължим върху продажбата на активи, които наследява. Другият вариант е да задържи активите и да не ги продават. Ако реши да тръгне по този път, той може да продължат да прилагат стратегия „Buy, Borrow, Die“ за себе си и следващото поколение наследници.

Иначе казано чрез стратегията „Buy, Borrow, Die“ правителството може никога да не обложи капиталовите печалби върху даден актив. През целия си живот богатите американци вземат заеми срещу своите активи, вместо да ги продават, и след това ги завещават на децата си, за които базата на капиталовата печалба се преразглежда до пазарната стойност в момента на наследяване.

„Обикновените хора не мислят за дълга по начина, по който милиардерите го правят. След като вече си богат, това е просто, лесно е. Просто купи, заеми, умри. Това са основи на закона, които са в сила от 100 години.“, казва самият Маккафъри.

Тази схема е толкова успешна, че днес повечето милионери и милиардери в САЩ разчитат на нея. Тя обаче не е достъпна за повечето американци, тъй като тя изисква наличието на солиден начален капитал.

В последните години множество политици представят различни предложения за данък върху богатството, които имат за цел да увеличат приходите в хазната от най-заможните хора в страната, които се възползват от „Buy, Borrow, Die“ схемата. Но засега те не намират нужната подкрепа, за да се превърнат в законови мерки.