Ердоган и официален Техеран започват сложна игра за Сирия

Желанието на турското ръководство да включи един от най-важните си съюзници - Техеран в преговорите за възстановяване на отношенията със Сирия, е отговор на информацията за недоволството на Иран от това, че е изтласкан в кулоарите на този дипломатически процес.

Въпреки положителните сигнали на президента Реджеп Тайип Ердоган обаче не бива да се вярва напълно на неговата реторика на фона на предстоящите общи избори, смятат експерти, цитирани от "Независимая газета". Според тях между Анкара и Техеран има твърде много разногласия.

За това, че Техеран като посредник може да се присъедини към диалога за нормализиране на отношенията между Анкара и Дамаск, Ердоган спомена в реч в град Биледжик. „Предложихме да проведем тристранни контакти, да видим какво ще се случи - Русия, Турция и Сирия. Можем да добавим и Иран. Нека дойде, да участва“, каза президентът. Тези разговори ще са насочени към „внасяне на спокойствие“ в Близкия изток, обясни той. „Нека този регион спре да живее с проблемите, които има сега. И да, постигнахме резултати, в диалог със сирийското ръководство -  „постигаме ги и ще продължим да ги получаваме“, отбеляза Ердоган.

Въпреки факта, че през първата половина на януари

иранското външно министерство приветства предпазливия процес на възстановяване на отношенията

между Анкара и Дамаск, прекъснати преди повече от 10 години, на полуофициално ниво, гласовете на властите в Ислямската република звучат вече по-малко положително. Така например, представители на иранската политическа върхушка, които цитира изданието „ Ал-Кудс ал-Араби“, изразиха загриженост, че възникващата формула за следвоенното бъдеще на Сирия включва изключването на Техеран. И то въпреки факта, че Иран е неразделна част от Платформа за преговори във формат Астана - Москва, Анкара и Техеран, по сирийския въпрос.

Отчасти именно с това недоволство обясняват някои западни и арабски издания, че иранските власти отказаха да предоставят петрола си на сирийския президент Башар Асад при преференциални условия. Източници на Wall Street Journal твърдят, че на официален Дамаск е било казано, че сега трябва да плаща за гориво на пазарни цени. Освен това, според изданието, иранците май са поискали аванс от сирийското ръководство.

Има значителна разлика между ролята на Техеран в преговорния процес и значението му в дискурса на турския президент, твърдят анализатори. „Това, което се случва днес в Иран и около Иран, дава възможност на Ердоган да инструментализира сирийския въпрос в собствения си диалог -  както с европейците, така и с американците“, отбелязват експертите. „Особено в навечерието на изборите тази пролет, Ердоган трябва да изостри дневния ред колкото е възможно повече, за да постигне сложни отстъпки за себе си за по-широк набор от проблеми“, посочват те.

Сирийският въпрос, според анализаторите, се вписва идеално в тази логика. „Ердоган играе по горещ дневен ред, провокира максимално опонентите си в Европа и САЩ и подобна постановка на въпроса го отдалечава от коментар за реалния ход на решаването на сирийския въпрос“, отбелязват експертите.

Иран и Турция имат обективни различия, които им попречиха да изградят двустранен преговорен процес за Сирия през всичките тези години. Тези конфликтни фактори не са изчезнали през последните години. Според източници, подобни противоречия не могат да бъдат изгладени за една нощ. Затова най-вероятно в сегашните условия, Ердоган не е насочен към бързо разрешаване на сирийския конфликт.

Разногласията между Анкара и Техеран са свързани с фундаментални въпроси за естеството и траекторията на по-нататъшното политическо уреждане на сирийския въпрос. „Въпреки декларираната от официална Анкара готовност да промени парадигмата на отношенията с властта в Дамаск и дори да допусне възможността за среща между Асад и Ердоган,

Турция се ръководи преди всичко от собствените си интереси при връщането на сирийските бежанци,

като същевременно гарантира тяхната безопасност и недискриминирането им, както и решаване на свързаните въпроси за дейността на Работническата партия на Кюрдистан на сирийска територия. Въпреки напредъка по последния въпрос, той все още носи много рискове.

Както обясни независимият сирийски експерт Таха Абдулвахед, иранските власти сега са най-малко заинтересовани от възстановяването на официалните отношения между Дамаск и други страни. „Това се случва по една проста причина -  ако такъв сценарий се реализира и финансирането на проекти за възстановяване на Сирия започне в момент, когато самият Иран е под санкции, за иранците ще бъде трудно да получат своето парче от сирийския пай. ”, обясни експертът. Според него сценарият на „размразяването“ съдържа загуба на влияние за Техеран. А той отдавна се опитва да задълбочи участието си на тази арена, всестранно подкрепяйки президентския дворец в Дамаск.

Абдулвахед напомни, че Турция е член на НАТО, където има определени задължения, докато Иран е в конфронтация със Запада. „Нормализирането на отношенията между Анкара и Дамаск ще означава появата на по-силен играч в Сирия от Иран, тъй като Турция не е обект на никакви санкции и има пълна свобода на икономическа дейност“, отбелязва експертът. “Анкара може просто да привлече страната под крилото си чрез реални икономически проекти. В същото време има вероятност турците да поискат Асад наистина да бъде включен в сирийското уреждане на проблема и да дадат шанс на опозицията да бъде на власт. Това не е в интерес на Иран – той се нуждае от слаб Асад“, казва анализаторът.

В същото време, Иран не може да не се дразни от факта, че Турция предпочита да преговаря за Сирия предимно с Русия. Това предполага, че турците или не смятат Техеран за важен играч в тези въпроси, или просто не искат той да стане такъв, заключи Абдулвахед.