Eдин ден ще има финансово министерство на ЕС

Когато търсят оправдание за европейската интеграция, хората винаги се изкушават да гледат назад. Те наблягат на това, че европейската интеграция е прогонила сянката на войната от Стария континент. И тя наистина донесе най-дългия период на мир и просперитет, който Европа познава от много векове.

Тази перспектива обаче, макар и напълно коректна, е непълна. Днес има толкова причини да се стремим към “все по-близък съюз” в Европа, колкото и през 1945, и те са изцяло ориентирани към бъдещето.

Преди 65 години разпределението на глобалния БВП бе такова, че Европа имаше само един модел за подражание за единния си пазар – Съединените щати. Днес обаче Европа е изправена пред нова глобална икономика, пренаредена от глобализацията и от развиващите се икономики на Азия и Южна Америка.

Това е свят, в който икономиите от мащаба и мрежите от нововъведения имат по-голямо значение отвсякога. До 2016 г. – тоест много скоро, можем да очакваме БВП на еврозоната от гледна точка на паритета на покупателната способност да бъде под този на Китай. Заедно икономиките на Китай и Индия биха могли да бъдат два пъти по-големи от икономиката на еврозоната. За по-дълъг времеви хоризонт целият БВП на страните от Г-7 ще започне да бледнее пред бързия растеж на водещите развиващи се икономики.

Така че Европа трябва да се справя с нов геополитически пейзаж, който се преоформя в дълбочина от тези развиващи се икономики. В това ново глобално съзвездие европейската интеграция – както икономическа, така и политическа, е от основно значение за постигането на текущ просперитет и влияние.

Подобно на личностите в обществото, страните в еврозоната са едновременно независими и взаимозависими. Те могат да влияят едни върху други и положително, и отрицателно. Доброто управление налага и отделните страни членки, и институциите в ЕС да изпълняват своите отговорности.

Първо и най-важно, всяка страна от еврозоната трябва да пази собствената си къща в ред. Това означава отговорни икономически политики от страна на правителствата, както и стриктен взаимен надзор над тях – не само фискални политики, но и мерки, засягащи всички аспекти на икономиката – от Европейската комисия и от страните членки.

В обществото правоприлагащите институции могат в крайна сметка да накарат гражданин да се подчини на правилата. В еврозоната рамката, базирана върху надзор и санкции, допреди последните решения зависеше от желанието на страните да се подчиняват.

Но какво може да се направи, ако някоя страна членка не е в състояние да изпълни обещанията си? За страните, които губят достъп до пазара, подходът на осигуряване на помощ на базата на силна условност е оправдан. Страните заслужават възможност да поправят ситуацията сами и да си върнат стабилността.

Въпреки всичко този подход има ясно определени граници. За страни, които непрекъснато се провалят в постигането на целите на политиките си, се предвижда втори етап. През него властите на еврозоната играят много по-дълбока и авторитетна роля за оформянето на бюджетните политики на страните.

Това ни отдалечава от сегашната рамка, която оставя всички решения в ръцете на засегнатата страна. Вместо това би било не само възможно, но в някои случаи и задължително, за европейските власти да вземат правилни решения.

Реализирането на тази идея предполага и прегръщане на една нова концепция за суверенитета, предвид сложната взаимозависимост, която съществува между страните в еврозоната. Но в крайна сметка осъществяването на тези промени е в интерес на всички граждани на еврозоната.

Аз съм твърдо убеден, че Европа на бъдещето ще въплъщава един нов тип институционална рамка. Как би изглеждала тя? Твърде смело ли би било да си представим, че един ден ще има финансово министерство на ЕС?

Евентуалното бъдещо европейски финансово министерство би контролирало надзора и на фискалната, и на конкурентната политика, и – когато е необходимо, би налагало “втория етап”. Освен това би изпълнявало обичайните ръководни отговорности по отношение на надзора и регулирането на финансовия сектор на ЕС. И накрая, министерството би представлявало еврозоната в международните финансови институции.

Последните събития само засилиха основанията за следване на този подход. Лидерите на Европа обсъждат промяна в Договора, за да създадат по-силно икономическо управление на ниво ЕС, а гражданите на еврозоната сами призовават за по-добър надзор на финансовия сектор. А аз знам, че нашите партньори в Г-20 гледат на Европа като на едно цяло, а не като на отделни страни членки, когато става въпрос за решения. Затова все повече изглежда, че би било прекалено смело да не помислим за създаване европейско финансово министерство в даден бъдещ момент.

Но финансовото министерство на ЕС би било само една съставка от бъдещата институционална рамка на Европа. В резултат на споделянето на различни елементи на суверенитета човек би допуснал, че Европейският съвет би могъл да се развие в Сенат на ЕС, а Европейският парламент да стане долната камара. По същия начин Европейската комисия би могла да стане изпълнителния орган, а Европейският съд да поеме ролята на съдебната власт на ЕС. И предвид дългата и горда история на европейските държави, аз не се съмнявам, че “спомагателността” ще играе важна роля в бъдещата Европа – значително по-голяма, отколкото в сегашните модели на обединяване.

Аз изразявам личните виждания на един европейски гражданин. Бъдещето на Европа е в ръцете на нейните демокрации, в ръцете на хората на Европа. Нашите съграждани ще решат посоката, в която ще поеме Европа. Те са водещите. Но каквато и форма да приемат институциите на Европа, един публичен паневропейски дебат е от съществено значение.

Като европейци ние се идентифицираме дълбоко със своите нации, традиции и история. Това са корените на Европа. Трябва обаче и да разширим клоновете си по-надалеч.

Така че днес не би трябвало да гледаме назад. Трябва да гледаме напред – към възможностите на колективното подобряване и към потенциала на всяка страна да бъде по-силна и по-преуспяваща в един добре функциониращ съюз.

Жан-Клод Трише е бивш президент на Европейската централна банка от 2003 до 2011 г. Той е и член на Съвета на директорите на Банката за международни разплащания. През 2008 г. зае пето място в списъка на най-влиятелните хора в света на сп. Newsweek редом с Бен Бърнанке (четвърти) и Масааки Ширакава (шести). Роден в Лион, Франция, Трише учи в École des Mines de Nancy, откъдето се дипломира през 1964. По-късно се обучава в Institut d'études politiques de Paris (известен като Sciences Po), който завършва през 1966, и в École nationale d'administration (ENA) от 1969 до 1971 – две френски институции за висше образование в областта на политологията и държавната администрация. През 1987 става член на влиятелния финансов консултантски орган, базиран във Вашингтон, Group of Thirty. През 1993 е назначен за управител на Banque de France. На 1 ноември 2003 заема мястото на Вим Дуйзенберг като президент на ЕЦБ. На 26 януари 2012 бордът на EADS, Европейският авиационен и отбранителен консорциум, одобри номинацията на Трише за членство, която ще влезе официално в сила на 31 май 2012. Той ще представлява Sogeade – организацията, отговаряща за интересите на френските акционери.