Инфлацията у нас обърна посоката, но какво става с цените на храните?

Инфлацията в България изглежда трайно обърна посоката и продължава низходящата си тенденцияи, след като и през първия месец на 2023 г. регистрира четвърти пореден месец на спад.

През януари месечната инфлация е била 1,1%, а годишната - 16,4%, обяви официално миналата седмица Националния статистически институт (НСИ).

Да припомним набързо статистическия ход на показателя: забавянето на инфлацията започна от октомври миналата година, след като достигна връх от 18,7% през септември на годишна база. През декември миналата година инфлацията в България остана на нивото си от ноември – 16,9% на годишна база, а през януари 2023-та даде знак за леко отстъпление. Нещо повече, всички официални и актуални прогнози до момента залагат на това тази тенденция не просто да се запази, а дори да мине в едноцифрена стойност.

Казано технически хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ – инструмент, с който икономистите анализират явленията инфлация и дефлация) в България ще спадне на 7,8 на сто през 2023 г. в сравнение с 13% миналата година. Това гласи зимната икономическа прогноза за страната ни на Европейската комисия, а през 2024 г. инфлацията ще падне още – до 4%. Това ще стане с отслабването на динамиката на хранителните цени, прогнозират от Комисията.

Означава ли това, че през 2023 г. ще можем да купуваме отново повече и по-качествени стоки както преди разразилата се ценова буря от миналата година?

При равни други условия, ако темпът на увеличение на нашите доходи нараства по-бърза от темпа на нарастване на инфлацията, то това е естествено възможно.

При игнориране на доходите като фактор и функционална променлива обаче, то това би било възможно, само ако цените на стоките в потребителската ни кошница спаднат под нивото преди увеличението им. С други думи – ако се наблюдава явлението дефлация! Тогава ще е преминат пикът не само на инфлацията, но и на цените!

Не такава обаче е ситуацията в момента!

Понастоящем в общественото пространство у нас се чуват надежди, но и страхове, че инфлацията (ще) яде парите за черни дни на бедните, които са принудени да посягат дори към спестяванията си, за да посрещат увеличените си харчове! 

Като относително бедна страна най-големият дял от доходите, респективно разходите на населението ни отиват за храна!

Действително инфлацията спада, но реално спада темпът на нарастване на цените на стоките, което е коренно различно от обществените представи, измерени през интелектуалния климат и духа на дебата в социалните мрежи например, за намаляване на цените като цяло. А и не само там.

Всъщност фазата, в която навлизаме е известна в икономическата литература като дезинфлация (disinflation). Дезинфлацията обикновено се използва от централната банка на САЩ (Фед), за да опише период на забавяне на инфлацията, като не трябва да се бърка с дефлация, която може да бъде вредна за икономиката. За разлика от инфлацията и дефлацията, които се отнасят до посоката на цените, дезинфлацията се отнася до скоростта на промяна в темпа на инфлация.

Какво означава всичко това на „човешки език”?

Ще си послужа с динамиката на цените на един от най-традиционните и най-обсъждани напоследък като "единица мярка" на поскъпване хранителни продукти на нашата трапеза – българският кашкавал. (вж. графиката)

Да приемем, че началната му цена е 15 лв. за 1 килограм в период 1. Ако инфлацията е 13,33% при този продукт, то вече ще го купуваме на 17 лв. в период  2. Ако стане 25 лв. за килограм, то това съответства на инфлация от 25% в период  3.

В период  4 обаче темпът на изменението на цените спада, т.е. инфлацията вече е само 4%. Но... цената реално отново е по-висока в период  4 спрямо период  3 (26 лв. срещу 25 лв.).

Именно този процес на спад на инфлацията е обозначен в икономическата теория като дезинфлация, но за съжаление на потребителя и масовото съзнание, това не означава преминат пик на цените на кашкавала у нас в период 3!

Спад  реално ще видим и „почувстваме по джоба си”, когато навлезем в период  5, където се наблюдава цена от 25 лв. за килограм или отрицателен темп на инфлация (дефлация) от 3,85%.