Китай се опитва да настигне САЩ, но икономиката му е в капана на средните доходи

Държавната статистическа служба на Китай публикува с шест дни закъснение данни за Брутния вътрешен продукт на страната през третото тримесечие, който се увеличива с 3,9%. Резултатът е по-добър от очаквания. След тежката блокада срещу вируса в Шанхай през април и май, потребителското търсене се възстановява. Но Китайската народна република остава зависима от подпомаганото от държавата строителство на пътища, мостове и друга инфраструктура, което води до натрупване на дълг. Експерти казват, че Китай ще достигне до края на годината показателите, които са близки до планираните.

Американската и британската преса пишат, че данните за забавяне на икономиката, подадени от китайската статистика, предполагат, че не трябва да се разчита особено на тях. New York Times цитира Стивън Роуч, икономист от Йейлския университет, който казва: „Тъмните облаци от подозрения за политическа пристрастност ще подкопават доверието в китайската статистика с години“. Все пак Западът признава, че китайската икономика показва някои признаци на възстановяване.

В същото време Ройтерс се позовава на изявлението на китайския президент Си Дзинпин, който подчерта, че китайската икономика е изключително устойчива и запазва достатъчно пространство за маневриране. Си обеща, че  Китай ще отвори още по-широко вратите за чуждестранни инвеститори. Но тези обещания не направиха особено впечатление на скептично настроените американски коментатори. Те виждат корена на икономическите трудности на Китай във факта, че Комунистическата партия и лично Си Дзинпин затягат контрола върху икономиката и обществото.

 Как се проявява това? Фактът, че Си „избута съперници“ на конгреса на ККП, включително настоящия премиер Ли Къцян, който през май свика спешна среща с участието на 100 000 официални лица и алармира за спешно увеличаване на икономическия растеж. А Си, оказва се, нарече осигуряването на стабилност и национална сигурност като основна задача в дейността на властващия елит. В доклада си пред Конгреса на ККП той използва думите „национална сигурност“ шест пъти. Друг грях на лидера е, че в доклада си термина за „за общия просперитет”, той тълкува като има предвид явно кампанията си за преразпределение на благата. Речта на президента на Китайската народна република още повече изнерви инвеститорите. Неслучайно цените на акциите в Хонконг паднаха.

В потока на негативни прогнози своя принос за Китай даде и Ручир Шарма, председател на международния център Рокфелер. „Целта на Си е да превърне Китай в развита страна от средната класа, в рамките на едно десетилетие. За целта е необходимо икономиката да нарасне с около 5%. Но лошата демография, големият дълг и намаляващата производителност означават, че потенциалът на страната може да постигне само около половината от необходимото темпо“, каза Шарма.

Последствията от отбелязания ръст от 2,5% все още никой не се опитва да осъзнае. Но можем да очакваме, че в САЩ растежът ще бъде 1,5%. В този случай Китай няма да изпревари Америка по икономически размер до 2060 г., ако изобщо успее да направи това някога. В крайна сметка Китай сега е икономика със среден доход и в такива страни растежът винаги се забавя. Такава е логиката на разсъжденията на Шарма. Прогнозата на международния център Рокфелер също буди съмнения у експерта. „Тук говорим за двигатели на растежа. Американският икономист има предвид „капана на средните доходи“. Една бедна развиваща се страна може да поеме водеща роля благодарение на евтината работна ръка. И тогава работникът започва да получава голяма заплата и конкурентното предимство изчезва. Пример са Аржентина и Бразилия. Те растяха икономически, но спряха. Ето защо Си Дзинпин говори за необходимостта от създаване на иновативна икономика, която не зависи от евтината работна ръка. Въпросът е дали Китай ще изгради такава икономика до края на десетилетието. Ако изгради, въпреки външния натиск, ще може да настигне Съединените щати.