Площадът срещу Кулата или какво е бъдещето на нашата демокрация

На предстоящите избори ще продължи битката за това каква България искаме. Вероятно най-добрата метафора за тази битка е от книгата на големия историк на нашето време Найъл Фъргюсън “Площадът и Кулата” (“ The Square and the Tower”), визуализирана от Площада и Кулата на Сиена. Кулата е метафора за обществените йерархии, а площадът - за обществените мрежи. Кулата е символ на тоталитарните и автократични управления, Площадът - на демокрацията. 

Това противоборство е започнало още в античността, но в нашето съвремие идва точно от градовете - републики на Апенините след 13 век. А неговата цел е най-добре описана още преди 160 г от вероятно най-големия американски президент Линкълн в неговото прочуто обръщение след битката при Гетисбърг през 1863 г. 

“Управление на народа, от народа, за народа”.

Векове управлението е било монопол на един човек - най-често монарх - чиято власт е била дадена от Бог и само членове на неговата династия са могли да я унаследяват. След 15 век започва трайно лишаване на монарха от неговата власт и споделянето ѝ с различни обществени прослойки, докато този процес през 18 век създаде първата държава, където властта е изцяло на, от и за народа: САЩ.

Третата българска държава също започва своето съществуване със споделена власт на монарха и парламента до 1934 г. След 1944 г комунистическата власт за първи път претендира, че е изцяло на народа, за да може един тесен елит, свързан с Кремъл да управлява от негово име. Едва от 10 ноември, 1989 година започва битката за власт на народа. И да, формално властта е на народа, но не цялата - защото и до днес съществува паралелна власт, която е поддържана от Кремъл и определя държавните решения в разрез с народната воля.

Демокрацията като политическа система предполага управлението да произтича от народа. Но всички сме свидетели как изборите променят малко неща. И в резултат,  едва 40% от имащите избирателно право го упражняват. Сред тези 40%, които гласуват, има и вот, който не представлява автентична воля, а поддържа паралелната власт под натиска на страх или заради корупция.

Управлението за народа означава, че обект на държавните решения е единствено народа, а тяхна цел - неговото благоденствие. Не отделни негови групи, съсловия, партии, касти, клики, олигарси, чиновници или ОПГ.

Управление за народа значи да се намери точния баланс между интересите на производители на частни блага (бизнесът), на публични блага (държавата) и техните потребители (домакинствата). По време на растеж, държавата трябва да прави излишъци, за да помага в криза чрез дефицити само на нуждаещите се. Целта винаги балансиран бюджет не е За народа.

Управлението за народа е ефикасно (постига целите си), икономично (с най-малко ресурси) и умно, защото знае как да постига най-много цели с най-малко ресурси.

Управление, при което държавата има добри показатели за сметка на недофинансирани ключови системи за народа като здравеопазване, образование и сигурност не е ЗА народа. А е за тясна група олигарси и политици, които постоянно богатеят за сметка на благосъстоянието на народа и поддържат паралелната власт в страната.

Да, Кулата продължава да хвърля своята злокобна сянка върху Площада на България.