Ако иска да стане истински независима, Шотландия трябва да последва примера на България

Няма друг въпрос, който в момента да изглежда толкова труден за разрешаване, колкото шотландската валута и банки. Поривът за независимост от последните месеци сякаш е задвижен не толкова от някаква рационална оценка на конкретни планове, колкото от традиционен културен национализъм и лоши чувства към лондонските консерватори.

По същия начин кампанията „По-добре заедно“* сякаш е вдигнала ръце от икономиката и според данните си играе с идеята да помоли кралицата да апелира към разума на шотландците да запазят унията в името на културата и традициите. Урокът, който и двете страни на дебата трябва да разберат е, че недоверието на народа към икономическите им аргументи е породено от факта, че като че ли и двата лагера са възприели стратегията да се държат надменно с гласоподавателите, захранвайки ги с нещо, което може справедливо да бъде описано единствено като икономически нонсенс.

Много от гласоподавателите, които още нямат твърда позиция, ще продължат да се колебаят заради плановете за валутата и банките. В момента изходът от референдума** е толкова неясен, че всяка страна може да победи на финиша, като коригира предишните си подвеждащи аргументи за възможностите при избора на валута в една независима Шотландия, както и за самата Великобритания – с или без шотландците. Надменността и на двата лагера се крие в това, че изхождат от три погрешни презумпции: че кризата е зад гърба ни, че банките са реформирани и че възстановяването набира скорост. Затова и двата лагера твърдят, че лирата стерлинга е стабилна валута, която шотландците по-добре да запазят.

Кампанията „За“ независимостта използва аргумента, че може да наложи валутна стабилност в Шотландия и без Великобритания. Кампанията „Против“ смята, че вече е победила в дебата; Уестминстър има властта да откаже общата валута с отцепниците и категорично ще го направи. Този въпрос донесе неочаквани проблеми и само захрани аргумента, че арогантните политически класи от Лондон презират шотландската икономика. Без да се разтревожат много обаче, поддръжниците на „По-добре заедно“ решиха последно да отидат още по-далеч и да се опитат да сплашат шотландците, като намекнат, че без обща валута всяка „нова“ парична единица незабавно ще се обезцени спрямо стерлингата и собствениците на недвижимо имущество в Шотландия ще се сблъскат със скок на лихвените ставки по ипотеките си от около 10%. Предполага се, че същото ще се случи и с пенсионерите, бъдещите парични притоци на които ще бъдат премодифицирани от новата и стремително обезценяваща се валута.

Кампанията, подкрепяща независимостта, лесно може да обори тази безсмислица, като предложи валутен борд – тоест, независима нова институция, която ще осигури конвертируемостта на една евентуална нова шотландска валута с лирата стерлинга. Такъв един валутен борд ще бъде коренно различен от всички валутни „фиксации“, „стабилизирания“ и прочее слаби решения, с каквито дебатът бе объркващо и обилно посолен. Най-добрият съвременен пример за валутен борд е този в България – държава от Европейския съюз с една от най-малките икономики в Европа, чиито опити да управлява своя мъничък лев се сринаха зрелищно през 1997 г. Малоброен екип от валутни експерти определи подробно клаузите на валутния борд, като първоначално обвърза лева с германската марка, а след това с еврото при установяването му през 1999 г. Днес, в една страна, която иначе е раздирана от политически разногласия, валутният борд остава най-популярната национална институция на България, ползваща се с най-голямо доверие, и е конституционално имунизирана от политически манипулации. Левът се запазва на име, но реално валутата на България е еврото. Не се изисква никакво сътрудничество или намеса от страна на централните европейски институции. Валутен борд бе въведен и в Естония от 1992 г. до влизането на страната в Еврозоната през 2011 г., а Литва работи с такъв и до днес.

С времето една независима Шотландия може да прецени, че да продължава със стерлингата и, по съвместителство, с банкова система, ръководена и регулирана от Банк ъф Ингланд, би било грешка. Политики като количествените улеснения успяха само да надуят още един имотен балон и да ни изплашат с още една вероятна банкова криза във Великобритания – може би дори по-голяма от онази от 2008 година. С помощта на валутен борд една неззависима Шотландия би могла да скъса със стерлингата по всяко време, когато пожелае. Нещо повече – новото влизане на независима Шотландия в ЕС съвсем не е предрешен въпрос, а е проблем, който без съмнение лежи зад първоначалното решение на националистите да базират кампанията си за независимост върху еврото.

Затова един валутен борд би дал истинска независимост на Шотландия, като й позволи първоначално да продължи да използва стерлингата, а по-късно да й даде нужната гъвкавост да премине към еврото или друга голяма валута. Останалите 8 държави, които не са приели еврото и нямат валутен борд, биха могли също да възприемат подобна структура. Това би била една отлична стъпка напред за всички, която ще създаде по-смислена система за подотчетност за централните банкери, които признаха провала на политиките си да повишат трудовата заетост на последната си среща в Джаксън Хоул, Уайоминг, САЩ.

Ако стъпката с валутния борд е толкова очевидна – като имаме предвид обективния досегашен успех на схемата в някои малки европейски държави – защо никоя от страните в дебата не го обсъжда? Трудно е да направим друг извод, освен този, че всички водещи защитници и на двете каузи са инвестирали твърде много политически капитал в последните 7 години на спасяване на банки, липса на реформи в лошото банкиране и количествени улеснения, които унищожиха много работни места. Сега моментът е подходящ за всяка от двете страни да покаже малко смирение и да признае, че валутният борд би могъл да бъде една напълно ефективна структура за независима Шотландия. Тогава онези, които се борят за запазване на унията, биха могли да се фокусират върху сърцевината на проблема – нереформираните банки на Великобритания, и да предложат реалното подвеждане под отговорност на висшите им чиновници.

Твърди се, че кралицата е запитала през ноември 2008 г. защо никой икономист не е успял да предвиди кризата. Липсват доказателства, че от тогава насам експертите са поумнели. Националистите трябва да поискат валутен борд в името на икономическото самосъхранение и да поемат национален контрол върху банковата реформа. Уестминстър от своя страна трябва да апелира за запазването на унията с аргумента, че ще обърне най-после внимание на дълбоко вкоренените и трайни провали на своите банки.

Гордън Кър, Джон Бътлър, Кевин Дауд

Текстът е предоставен от Софийското бизнес училище

- - - - -

*Better Together – слоганът на привържениците на идеята Шотландия да остане в състава на Обединеното кралство. - Бел. ред.

**Референдумът за отделяне на Шотландия ще се проведе на 18 септември 2014 г. - Бел.ред.