Атентатите в Брюксел: В паника ли е „Ислямска държава“?

Броят на жертвите на бомбените атентати в Брюксел продължи да се увеличава и в сряда достигна 31, а близо 270 са ранени. Зверствата са трагични и недопустими. Но Западът трябва да разбере, че може би така изглежда победата срещу „Ислямска държава“. Координираните атаки на атентаторите вероятно са по-скоро признак на слабост, отколкото на сила.

Наскоро „Ислямска държава“ понесе серия от сериозни удари по своите сила и мъжество. Първият и най-важен бе по нейните територии в Ирак и Сирия – „халифатът“, привлякъл стотици бойци от цял свят, – които през последните 15 месеца трайно се стесниха. Териториалните загуби ескалират. От януари 2015 насам групировката е загубила около 22% от владенията си в Сирия и Ирак – от които 8% от началото на тази година.

През последния месец в европейските медии изтекоха и хиляди документи с биографична информация за бойци на „Ислямска държава“, като например имена, възраст, образование и умения.

После, 4 дни преди атентатите в Брюксел, предполагаемият организатор на атаките в Париж от ноември, Салах Абдеслам, беше заловен в белгийския квартал, в който е израснал. Властите заявиха, че той им съдейства с ценна информация за своята мрежа, плановете й и имената на лица, които представляват заплаха за сигурността на Европа.

Тази комбинация от обстоятелства – сериозни териториални загуби в Сирия и Ирак, изтичането на документи и залавянето на някой, запознат в детайли с групировката и намеренията й – може би са пратили брюкселската терористична клетка в паника. Вярно, плановете на мрежата са били изложени, оръжията – подготвени, а атентаторите – избрани, но атаките в белгийската столица може би все пак са признак, че „Ислямска държава“ се чувства притисната в ъгъла.

Една причина, поради която Западът вероятно пренебрегва тази възможност, е, че атентатите от вторник будят страх, свързан с някогашните зверства на „Ал Кайда“. Спомените за международно известната мишена, огромния брой цивилни жертви, множеството атентатори-самоубийци и употребата на взривни устройства – като от учебника на „Ал Кайда“, който в момента използват онези, наричащи себе си „Ислямска държава“.

Нападенията срещу транспортните системи в Брюксел напомнят експлозиите в лондонските метро и автобус от 2005 г. и атаката срещу жп гарата в Мадрид от 2004 г., при които загинаха стотици. Съответно, атаките в белгийската столица – световноизвестен международен център, дом на НАТО и Европейската комисия, където хората от различни националности могат да станат жертва – много напомнят на 11 септември. (Продължава на следващата страница)

Но между действията на „Ал Кайда“ и атентатите в Брюксел на „Ислямска държава“ има разлики, които си струва да отбележим. По време на зверствата от 11/9, в Лондон и Мадрид последната бе във възход и разкриваше пред света деструктивния си капацитет.

Още преди атаките срещу кулите близнаци, Осама бил Ладен на няколко пъти опита да привлече вниманието на САЩ, но не успя. Координираните атаки срещу американските посолства в Кения и Танзания през 1998; бомбардирането на американския ракетен разрушител USS Cole през 2000 година; нападението срещу кулите Хобар в Саудитска Арабия, използвани от американските военновъздушни сили, през 1996 – всички тези случаи бяха бързо забравени и обезпокоиха само медиите и американските сили на реда. Унищожението на Световния търговски център на 11 септември обаче преобрази играта.

Малко преди атентатите в Париж, които отнеха живота на 137 души, президентът Барак Обама отбеляза успеха на Запада срещу „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия. Някои анализатори предположиха, след смъртоносните атаки, че териториалните загуби в Близкия Изток са отчаяли „Ислямска държава“ и са накарали бойците й да се насочат към Европа като по-достъпна за тяхното портфолио от унищожения.

Какво значение има дали тази вероятна промяна във фокуса е признак на слабост или сила, на отчаяние или увереност? Има, защото тя може да покаже на Запада как да реагира на атентатите в Брюксел.

Като начало, правоприлагащите органи – фронтовата линия на тази асиметрична война извън Леванта – трябва да прави точно това, което прави досега – да търси виновници, да идентифицира членове на техните мрежи, да иззема оръжия и да арестува атентаторите.

Проблем обаче е въпросът със страха. Ако атаките в Брюксел наистина са признак за паника от страна на „Ислямска държава“, то правилната реакция на белгийската столица е не страхът, а чувството за тъга и загуба. Ние – обществото, медиите, обществените личности и политиците – не бива да се поддаваме на своите уязвимост и слабости. Отбранителното поведение на „Ислямска държава“ може да породи още насилие, преди групировката да загине. Но Западът не трябва да спира да упражнява натиск върху терористите – нито у дома, нито навън.

Реалността на тероризма изисква и ще изисква постоянна бдителност. Нито повече, нито по-малко.

Коментар на журналистката на Reuters, Карън Грийнбърг