Бельо Пушилката в Химко

Настаналата суматоха около поискания подкуп за евентуална продажба на фалиралия завод Химко донякъде прилича на комичните ситуации с Бельо Пушилката, описани от Джек Лондон преди повече от 100 години. Там група „предприемачи“, но предимно мошеници и алчни спекуланти, си препродаваха едни хиляди яйца, макар и месеци след като им беше изтекъл срока на годност. Усмивките, които предизвикваха тези разкази, бяха в контраст с описаната действителност на „първоначалното натрупване на капитала“, а измамниците изглеждаха като герои, защото власт и администрация в Аляска по онова време са далечни мечти.

В нашата си реалност имаме всички елементи: голям завод, апетитна възможност, потенциален инвеститор, дремещи институции, алчност от двете страни. Като се прибави и политически контекст на недоверие, и готово. Сцената е наредена, комедията започва. Всичко си има – писма, посланици, заплахи, прецитирания, подкупи, контра-подкупи, сигнали, искания и т.н. Накрая даже премиерът се задвижи, изпрати сигнала до прокуратура, ДАНС, иска разследване, ще търси отговорност и ще раздава правосъдие.

Цялата тази шумотевица можеше да бъде избегната и времето на всички институции можеше да бъде спестено, ако още в началото всички си бяха свършили работата. Преди да бъде задействан истерично премиера, трябваше да се намерят отговори на следните въпроси:

1. Какъв е този инвеститор? В каква област се развива, каква му е историята, какво притежава или оперира или развива?

2. Какъв е този инвеститор, че има корпоративен мейл-акаунт в gmail? И няма сайт. И името му съвпада с индонезийска компания, а той е регистриран в Ню Джърси.

3. Какъв е този инвеститор, че провежда официалните си срещи в ресторанти? Има милиони, а не взима макар и временна заличка в някой хотел?

4. Какъв е този инвеститор, че първо дава пари в ресторанти, а после търси официалните институции?

5. Какви са финансовите възможности на този инвеститор? Доказал ли е произход на средствата? Демонстрирал ли е, че има средства по някакъв начин?

6. Защо не се е обърнал към Агенцията за чуждестранни инвестиции, чиято основна функция е именно да помага на инвеститори да се ориентират в нашата действителност?

Тъй като няма отговор на тези въпроси, това означава, че институциите не са си свършили работата. Тогава и към тях има въпроси:

1. Къде е Агенцията за чуждестранни инвестиции? Защо не служи за гарант на сделката?

2. Къде е Министерството на икономиката? Защо няма анализ на пазара и "публичност" на продажбата?

3. Добре, синдик продава фалирало предприятие. Но то е голямо, и както се казваше, е „структуроопределящо“. Трябва ли Министерството и Агенцията да не оказват надзор върху процеса?

4. Предприятието е в регион с огромна безработица. Провеждат се кампании и се отделят големи фондове по ОП за привличане на хора. Т.е. всяка възможност да заработи огромен завод е добре дошла за намаляване на безработицата. Защо Министерството на труда поне не е уведомено за преговорите?

5. Защо се поддържа толкова сложна процедура, че инвеститорите предпочитат да дадат пари в ресторант, а не да минат по официален ред?

6. Къде са службите и защо не са проверили този "инвеститор" дали е истински или фейк?

7. Къде е Бюрото за пране на пари и защо не са проверени тези "инвестиции" дали са чисти или например идват от наркотици?

8. Защо синдиците не са задължени да работят с АЧИ? Агенцията поддържа база данни и може да прави проверки кои инвеститори са благонадеждни и кои не са. А един синдик не може да замести една Агенция.

9. Защо инвеститорите не се посрещат още на границата от Агенцията по инвестиции, за да не им се искат подкупи?

10. Как тези инвеститори са научили, че това предприятие се продава? Защо целия процес на "маркетиране" на предприятието е оставено в ръцете на синдика? Който в повечето случаи е юрист или икономист.

11. Защо инвеститорът вярва на случайни хора, които се представят за съветници на Премиера?

12. Защо на сигнала се дава ход едва след като излиза по медиите?

13. Какви са процедурите за всички описани по-горе институции и кой се грижи за спазването им? Защо няма административни наказания за неспазването на процедурите?

И защо премиерът (да се свети името му и Господ здраве да му дава!) трябва да се занимава с всеки дребен мошеник? Толкова ли останалите административни единици са парализирани, че не могат сами да вземат решение и да действат по процедура?

Колкото и да се иска на някои да търсят връзка между този случай и писмото на търговските камари, с които разбиват легендата на правителството за добрия инвестиционен климат, май няма връзка. Но самото напрежение явно показва тенденцията. Или както казваше Тери Пратчет: „И случайните съвпадения, и те са знак.“

Като заключение: Най-вероятно ще се окаже, че едни "инвеститори", искащи да си спестят пари и време, са се натъкнали на други "измамници", искащи да приберат пари, стоейки на входа и на изхода на Химко. А фалирало или не, Химко все още е държавно предприятие. Т.е. наше, мое и твое. И назначените да оперират с него трябва да си понесат отговорността, че не го правят "с грижата на добър стопанин".

Демокрацията е процедури. И спазването им. От всички. И носене на отговорност.