Брюксел, окръг ЕС

След седем месеца без правителство младите белгийци се разбунтуваха - миналата седмица излязоха на протести в Брюксел. От няколко дни пък все по-усилено се говори дали не е време Белгия най-после да се разцепи на Фландрия и Валония.

Предлагаме коментара по темата, публикуван в декемврийския брой на списание "Мениджър".

ИРОНИЧНО - Брюксел, столицата на Европейския съюз, в който държавите и гражданите се стараят да преодолеят икономическите различия и националните вражди, е столица и на Белгия, в която фламандци и валонци непрекъснато засилват различията и враждите си. Дотолкова, че разпадането на държавата на Фландрия и Валония изглежда все по-възможно. Така ще си отиде и

последната изкуствено създадена държава в Европа - четвъртата след СССР, Югославия и Чехословакия. С мирно разделяне по модела на Чехословакия, а не с война като Югославия.
Белгия съществува от 1830 г. и е начертана на масата на преговорите между великите сили, макар и след революция за независимост, предизвикана от богатите френскиговорещи граждани, които не искат да бъдат контролирани от холандскиговорещата администрация. Великобритания силно подкрепя създаването на нова държава, за да не допусне контролът върху пристанищата в Ламанша да попадне в ръцете на враждебна сила, и услужливо поставя на трона роднина на своята кралица - Леополд Първи Сакскобургготски. 180 години по-късно Белгия се крепи на краля, националния футболен отбор и няколко марки бира, както казва премиерът Ив Льотерм.

Няма белгийска нация, култура, политика. Държавата определя стратегии само в отбраната, външните работи и социалните грижи, а управлението е резултат от нещо като постоянна дипломатическа конференция. Децата от националните общности учат по различни програми. Няма национални медии. Няма национални партии: франкофоните имат право да гласуват за валонски партии, холандскоезичните - за фламандски. По конституция правителството обаче трябва да бъде коалиционно и в него да има равен брой министри от двата вида национални партии, което прави съставянето му изключително трудно. Освен федерален парламент и федерално правителство има още 5 парламента и правителства на регионите и езиковите общности. Цяло чудо е, че държава с подобно невиждано устройство продължава да съществува.
След 180 години съотношението на силите е коренно променено. По-богатите и по-многобройните са фламандците. 60% от 10,5 млн. граждани на Белгия живеят във Фландрия и произвеждат 70% от брутния вътрешен продукт. 33% от жителите са във Валония и дават само 24% от БВП.

На богатия Север му е писнало от бедния Юг и настоява за развод, за да спре да плаща с данъците си социални помощи на безработните валонци, които не желаят да напуснат провинцията си дори когато във фламандската част има свободни места. Франкофоните не са привърженици на разделението, но истинският проблем е третият център - столичният регион Брюксел - Хале - Вилворде. Там в града и 19-те околни общини живеят и фламандци, и валонци, без да броим стотиците хиляди чужденци. Официално двуезичен е само Брюксел. Останалите селища са фламандски. И се оказват арена на истинско противопоставяне. Първоначално с холандскиговорещи жители, те постепенно се запълват с франкофони - семейства от средната класа, които напускат големия град и се заселват в близката провинция. Кметът на градчето Линкебеек например не може да встъпи в длъжност, макар че е избран с голямо мнозинство. Допуснал е нарушение на закона, като е разпространил предизборни материали не само на холандски, а и на френски език - франкофоните са 85% от жителите. В градския съвет 13 от 15-те съветници са френскиговорещи, но

езикова полиция бди дебатите да се водят на холандски. Дори заради една дума на френски сесията се обявява за невалидна.
Тъкмо проблемите в столичния - на практика двуезичен - регион станаха формална причина за оставката на белгийското правителство през пролетта и за предсрочните парламентарни избори през юни. Това правителство беше съставено много трудно - след 9 месеца преговори и два временни кабинета, докато се стигне до коалиционния начело с Ив Льотерм. Премиерът обаче подаде оставка, след като фламандските либерали напуснаха заради съдебно решение, според което

има дискриминация и несиметричност - френскиговорещите жители на фламандски общини в столичния избирателен регион могат да гласуват и за френски, и за фламандски партии, а холандскоезичните жители във франкофонски общини нямат право да гласуват за фламандски партии. Съдът не конкретизира как да бъде решен проблемът, а политиците не могат да се договорят, защото фламандските партии не са склонни на повече отстъпки в общините около Брюксел.
На изборите през юни за 150-местния парламент на север 27 мандата спечели Нов фламандски съюз на Барт де Вевер - дясна партия, която настоява за независима държава Фландрия. На юг във Валония 26 места завоюваха социалистите начело с Елио дьо Рупо, които са против разпадането на Белгия. Позициите на двете най-силни партии са непримирими не само по този фундаментален въпрос и съставянето на правителство вероятно ще надхвърли предишния

рекорд по бавене. Де Вевер се пробва през юли и се отказа. Дойде ред на Рупо, който също опита и не стана. После крал Алберт Втори отново окуражи фламандеца да положи усилия за коалиционен кабинет. Формирането му обаче се усложнява не само от задължителното постигане на баланс между националните партии, но и от непопулярните мерки, които то трябва да вземе. В Белгия може всичко да е поделено между фламандци и валонци, но

има общ държавен дълг - над 87% от брутния вътрешен продукт, и общ бюджетен дефицит - 5,1% от БВП. Новото правителство трябва да въведе ограничения, за да сведе този дефицит до допустимите в Европейския съюз 3%. В крайна сметка тъкмо Белгия, макар и със служебно правителство, председателства в момента ЕС. Между другото малкото въпроси, по които фламандските и валонските партии нямат различия, са европейските. А държавната бюрокрация е достатъчно многобройна и добре обучена, за да работи и без министри над главата си.
Какво обаче ще се случи със сиамския близнак? Операцията за разделяне е сложна, така че се говори на първо време за заменяне на федералния с конфедерален принцип - като междинна стъпка към пълната автономия на Фландрия и Валония. И това обаче не е просто, защото проблемът остава Брюксел, който е тройна столица - на Фландрия, на Белгия и на Европейския съюз. Една от възможностите е този мултиетнически град да получи специален статут - град, пряко управляван от ЕС.

Нещо като Вашингтон, окръг Колумбия, който не е в нито един от щатите. Европейската комисия не е готова да се сдобие със своя територия, но дори и да приеме това артистично решение, ще трябва да се намери изход за "колонизираните" от франкофони градчета в холандскоезичните общини от сегашния столичен регион. Впрочем мнозина от анализаторите смятат, че разделянето на Фландрия и Валония ще успокои страстите и сегашният "езиков апартейд" естествено ще изчезне. В крайна сметка противоречията между фламандци и валонци не са етнически, а икономически. Проблемът и на двете народности пък е с неефективното и абсурдно устройство на изкуствената държава, така че разпадът вероятно ще е полезен. 180 години стигат, нали?