Бъдещето е утре

„Тероризмът е едно от най-отвратителните явления в днешния свят. Да тормозиш, да избиваш невинни хора, само за да привлечеш внимание върху себе си, е несъвместимо с нормалните представи. Независимо в коя точка на света, човешкият живот е безценен. Нищо не оправдава отнемането му.“

Така коментирах терористичните атаки в Брюксел. Моите приятели също коментираха. Най-вероятно всички други са го направили. Някои с повече разум, други с повече емоция, трети с опит за хумор. Имаше също предложения – от тактически ядрен удар до световно сливане с Воините на Светлината. Емоциите варираха от желание за внезапно унищожение до призиви за всеобща прегръдка. Естествено, политиците изразиха възмущение, споменаха европейските ценности и т.н. 24 часа по-късно всичко е точно както след терористичните атаки в Париж, взривовете в Инстанбул, атаките в Ню Йорк от 9.11 и всички други терористични прояви по целия свят. Не знам какво трябва да се направи. Не съм политик и в момента се радвам за това.

Но не мога да се радвам за това, което прави най-силно впечатление - липсата на подготовка. Всички се оказахме неподготвени за случващото се. Защото лидерите ни не ни подготвиха за случващото се. Самите те не са подготвени за новите реалности. А за бъдещето – съвсем. Липсва научна прогностика какво ни очаква в бъдещето. Ето само някои области, които се развиват по-бързо, отколкото политиците могат да възприемат. И за които трябва да се мисли и да се говори. И то, изчистено от политика и емоции:

1. ИТ сектор – компютрите вече са в телефоните. Налице са облачни решения, Big Data и Open Data. Всеки може да ги използва. Всеки терорист има на разположение тези потенциални модерни оръжия. Рано или късно някой луд ще направи софтуер с данни за реакциите на полицията и специалните служби и ще прогнозира къде е най-добре да се удари.

2. Телекомуникации – терористите няма нужда да се събират. Телеконференции, сателити, модерни джаджи. Радваме се на Джеймс Бонд, но неговите аксесоари са достъпни за всеки.

3. Екология – климатичните промени са факт. Не коментирам какви са причините. Но сушите, или наводненията, или променените сезони, или всички други промени оказват огромно влияние върху изхранването на огромни маси хора. Как ще се отрази тази тенденция? Какво ще се случи ако огромна част от Африка и Азия станат пустини? Сега се оплакваме от милион бежанци. Ама ако станат милиард? Сега се оплакваме от бягащи от война. Ами ако цели народи мигрират от глад?

4. Комуникации – социалните мрежи позволяват на всички да говорят свободно. Да споделят живота си свободно. И всички по света може да поискат да живеят като средната класа в Германия. Или в Холандия. Или в Белгия. Но без да имат каквато и да е идея как е постигнат този начин на живот. Как ще се отрази психологически това „масово завиждане“, ако стане привлекателен образ за цели народи?

5. Пазар на труда – идеята за „евтин труд“ беше полезна до едно време. Даже и България се рекламираше по този начин. Но в света на глобалните комуникации дали това е устойчив модел? Всеки ще започне да се пита: „Защо аз работя същото като бачкатор в Брюксел, а получавам десет пъти по-малко?“ Дали това няма да е разрушително за пазара на труда? Или ще донесе тотални промени?

6. Финанси – вече има толкова много нови методи за разплащане, че даже не могат да се изброят. Не само странните нови интернет валути като биткойни, но и в конвенционалните пари. Как това ще се отрази на банките? Как самите банки ще реагират, ако внезапно загубят половината си пазари? Някой правил ли е подобен модел?

7. Разработване на биологични оръжия – цените на апаратурите и компютрите за целите на биотехнологиите падат непрекъснато. Всеки може с малко пари да си закупи машини, които да разбиват ДНК-кода. Защо не да направят и мутирал вирус?

8. Социално инженерство – Идеята, че „нашето население застарява и ще си внесем млади работници от Третия свят“ първоначално изглеждаше добра. Но с превръщането й в устойчива тенденция, май се приближаваме към методите на Сталин за разместване на огромни маси хора. Как ще се отрази това „преселение на народите“? Как ще се отрази възприемането на тези народи като „втора ръка“, като обслужващ персонал?

9. Образование – докато спорим за Балканджи Йово, вече пак сме изостанали. Някой има ли идея как и какво ще учат следващите поколения, за да са подготвени за различното бъдеще? Трябва ли образованието да е унифицирано трансконтинентално или да е глобализирано? Някой въобще мисли ли по този въпрос?

10. Религия – католицизмът бавно и мъчително се опитва да се реформира. Приема вселената, сътворението, абортите (донякъде). А останалите религии? Православието изостава драматично. Нашата, руската, гръцката църкви се държат по-зле и от сектанти. Все едно са застинали в 18-и век и не показват и желание да се променят. Не само това, те постепено стават фактор в изоставането на големи групи от населението от модерното образование и развитие. Няма ли да се променят? Няма ли да станат излишни? Същото, че и повече важи за исляма. Какво може да очакваме от фанатиците? Как да го преодолеем?

11. Разузнаване – технологии, социални мрежи, преселение на народите, климатични промени. Готови ли са службите за този нов свят?

12. Войни – щом камери се качиха на на дронове, какво пречи да се качат и малки блокчета С4*? Как ви се струва идеята сто дрона с по половин кило С4 да литнат и да се стоварят върху Парламента? Върху който и да е парламент? Ами ако са с малки контейнери с вируси? Само аз знам за три места в София, където има радиоактивни отпадъци. И те не са класифицирана информация. Нито се охраняват в бункери. Методите за водене на война се променят толкова бързо, че нямам идея как военните наваксват. Някой мисли ли по тези въпроси?

Аз нямам отговори. Ако имах, щях да съм лидер на нациите. Но лидерите трябва да имат. За да са истински лидери. Бъдещето не е далечно. То е утре, най-късно догодина. И ако не сме подготвени, ще ни залее.

***

(б.р. С4 - пластичен експлозив)