България не е най-бедната страна в Европа

Фридрих Хайек, Нобелов лауреат по икономика за 1974 г. споделя в своята книга „Фаталната самонадеяност“, че „една от любопитните задачи на икономиката е да показва на хората колко малко те в действителност знаят за онова, което те си въобразяват, че могат да определят и управляват“.

„Мениджър“ понякога ме кани да коментирам злободневни икономически теми. На втората година разбрах, че много често аз върша работата, описана от Хайек. И че част от тази работа е развенчаването на различни илюзии и митове за икономиката.

Смея да мисля, че това дело е полезно за хората и фирмите, които работя и живеят в България.

Митът в икономиката е упорита илюзия, която се превръща от грешка или нарочна заблуда в ритуал, в ритуално говорене и после във вяра. Като такава вяра, първоначалната илюзия постепенно се превръща в основа на поведението на фирмите и гражданите.

Един от най-упоритите митове за българската икономика е, че това е „най-бедната страна в ЕС“. Тя е такава според сегашния премиер, според г-н Станишев бедността „е невиждана“, същото говорят и профсъюзните водачи, повтарят го и моя приятел Георги Папакочев в статиите си за Deutsche Welle и пишещите за България във Financial Times и Wall Street Journal.
Ако по някакъв повод тези източници не ви изглеждат авторитетни, най-близо до ума е да се провери статистиката. „Рискът от бедност“ се мери от Евростат за страните членки на ЕС плюс Исландия, Македония, Норвегия и Швейцария.

И ето какво намираме в Евростат за 2012 и 2013 г., където този показател се мери преди и след социалните трансфери от бюджета.

• От 2008 до 2013 г. рискът от бедност в България намалява (макар и с малко). Същото се случва в Чехия, Холандия, Финландия, Кипър, Обединеното кралство, Естония, Латвия и Испания (плюс Исландия, Норвегия и Македония).
• През 2013 г. България е по-добре от Гърция, Македония и Румъния, а практически (до 1% разлика) положението е същото като в Испания, Хърватска, Италия, Латвия и Литва.
• През 2014 г. положението в България малко се влошава, но е същото като в Естония и много по-добро от Румъния, и житейски същото като в Испания, Гърция и Латвия. 

Изчисленията са след социалните трансфери от бюджета, което ще рече, че социалната политика у нас е относително ефективна.

По повод възгледа, че бедността била „невиждана“, трябва да се направи сравнение със самата България.

И ето какво се получава според изследванията на Световната банка.

• През 1997 г. под прага на бедността (1,25 щатски долара на ден на човек) са 36% от населението.  През 2013 аналогичен критерий (1,75 щатски долара) би бил този за социални помощи; по него бедните в България са 2,8% от населението.  За сравнение – онези, които се класират за помощи за деца (около 7,3 щатски долара на ден на човек) са около 8% от населението.

Казаното не означава, че положението на българските граждани е цветущо. Но песимистичния възглед за тях и повторението на мита за най-бедните от политици и преса, е в интерес на самите политици (така те могат да облекат одеждите на „спасители“ на нацията) и е една от причините за обществено отчаяние.