Визия и мисия - има ли ги България?

Често разказвам историята за едно племе от затънтената джунгла. Вождът на това племе чул, че Англия е велика страна и решил да види защо. Потеглил, качил се на самолет и след няколко часа кацнал на Хийтроу. От гледката му настръхнали перата, забодени в косата. Самолети излитали и кацали с десетки, хиляди пътници пристигали и заминавали, магазини, складове, коли, блъсканица. Страхотия, с една дума. Вождът на племето се плеснал по челото и бързо се върнал в затънтената си джунгла. Събрал старейшините и им казал: Англия е велика държава, защото има летище. И всички хора с пари имат къде да кацнат. За да станем и ние толкова велики, трябва да си направим летище. Речено, сторено – изкоренили голяма част от джунглата, построили летище. И седнали, и зачакали. Да дойдат инвеститорите. Но, както можем да се досетим, никой не дошъл. Защото кой да отиде в затънтената джунгла, където няма нищо друго, освен едно летище.

Тази история е важна, защото показва фундаментално правило в управлението – не се изгражда инфраструктура, ако не се знае за какво ще се ползва. Изобщо, не се изгражда нищо, ако не се знае за какво е.

Всяка компания първо трябва да определи „визията“ и „мисията“ си. Визията е далечната цел; точката, към която компанията се стреми; основната й мечта. Това са споделените ценности на хората в компанията, общият фокус, който ги привлича и им дава посока за развитие. Например, за Coca-Cola HBC това е: „Да бъдем недостижим лидер на всеки пазар, на който присъстваме.“ (https://www.coca-colahellenic.com/aboutus/missionandvalues). За Google това е: „Да осигурим достъп до световната информация само с един клик.“ (https://panmore.com/google-vision-statement-mission-statement) И т.н. Всяка компания има „визия“, всяка компания има идея накъде отива, всички служители работят, за да може някой ден компанията да се доближи до този си идеал. Както се казва, това е недостижимият идеал, който е ей тук, на една ръка разстояние. И ако случайно се достигне, „визията“ може да бъде леко променена. Леко изместена, за да има към какво отново всички да се стремят.

Мисията на компанията е какво дава на клиентите си в момента, как се отнася към тях. А стратегията е начинът, по който компанията се стреми към визията си, към идеала си. Дали ще изберат честен или нечестен начин, дали ще е бързо или бавно, това си зависи от решението на шефовете на фирмата. Стратегията е умно премисленият път, по който компанията се развива и се стреми да достигне до идеала си.

Защо говоря тези елементарности? Защото същото важи за държавата. За всяка една държава. Не може една държава да се развива, без да има идея накъде. Не може да се строи инфраструктура, без да се знае защо.

Един исторически пример. Учили сме как мнозина от владетелите ни са се стремили да завладеят Константинопол. Като Симеон Велики. А това се оказва голяма грешка. Само се изразходват ресурси. За да седнат на трона. Винаги е лоша стратегия просто да искаш да седнеш на трона, без да знаеш какво ще правиш нататък. Завладяването на Константинопол не е носил практически ползи, които да компенсират загубите във войните. Един от малкото владетели, които са имали стратегически правилен поглед за развитие на държавата, е бил Калоян. Той е прозрял каква трябва да е стратегическата цел на България – изход на Бяло море. Така осъществил и визията за свободна търговия с останалия свят, без данъци или такси към съседни държави.

А коя е визията на България сега? Към какво се стремим? Накъде ни води правителството? Искаме да сме най-образованата държава? Искаме да сме най-развитата в ИТ-сектора държава? Искаме да сме най-туристическата държава? Нямам идея. Слушаме само за усвояване на фондове, влизане в съюзи, сключване на договори. Но това не са визии. Това са само малки цели по пътя към Голямата визия.

Крайно време е да се намерят политици, които да формулират тази „визия“ за бъдещето на България. И да се набележат стратегическите стъпки в съответната посока. Ако ще сме „туристическа“ държава, да се развие постепено туристическата инфраструктура, да се рекламираме по съответния начин и всички да печелим от това. Ако ще сме „екологичен резерват“, да се развие съответната инфраструктура, да се обучат хората, да се рекламираме по този начин и всички да печелим от това. Ако ще сме „земеделски производител“, или „ИТ хъб за Източна Европа“, или „аутсорсинг дестинация номер 1“ или каквото и да е друго, то да се работи в съответната посока – учебни процеси, инфраструктура, реклама, репутация, финансови инжекции и т.н. А не като до сега да се мятаме в различни посоки и да се въртим в кръг.

В момента не знаем накъде вървим. Не е чудно, че се лутаме и непрекъснато стигаме другаде.