Всеки български медал в Лондон ще е героизъм

"Това, което съм обещал, е да имаме повече от 5 медала на олимпийските игри в Лондон. Имаме талантливи състезатели в повечето спортове. Естествено, основно разчитаме на борбата, на спортната стрелба в лицето на Мария Гроздева. Естествено и на Таню Киряков, ако успее да излекува травмата си. От боксьорите имаме четири момчета с голям потенциал поне за един медал - Детелин Далаклиев, Младен Манев, Тервел Пулев, Александър Александров. Надявам се на волейбола и ансамбъла в художествената гимнастика, а защо не и в индивидуалното. В таекуондото и джудото...."

Това заяви спортният министър Свилен Нейков преди малко повече от година по повод наближаващата олимпиада в Лондон. Сега, съвсем преди началото на игрите, тези думи звучат лековато. Сякаш не са изречени от треньора подготвил последния олимпийски шампион на България (гребкинята Румяна Нейкова в Пекин`08), а от човек виждал спортисти на живо само по телевизията.

Защото да се прогнозират така убедено успехи на българските спортисти във времена, в които самото класиране на олимпиада е равносилно на подвиг, е, меко казано, прекален оптимизъм.

Разбира се, редно е един спортен министър да бъде оптимист, но е редно също така да е наясно, че спомените от славните дни на Стефка Костадинова, Христо Марков, Таня Богомилова, Николай Бухалов, Валентин Йорданов, Румяна Нейкова и още десетки български олимпийски шампиони остават все по-назад във времето.

Отстъплението на България от световния елит започна с края на епохата, която противопоставяше спортистите от двете страни на една идеологическа бариера. След игрите в Сеул`88, които най-вероятно ще останат завинаги като най-успешните за България, присъствието на наши спортисти на олимпийски игри прогресивно намалява.

В Южна Корея се представихме със 182-ма състезатели, които донесоха безпрецедентните 10 титли, а в допълнение - 12 сребърни и 13 бронзови отличия. Още на първата олимпиада след промените в Източна Европа - в Барселона '92, равносметката бе: 149 олимпийци и общо 16 медала, от които само 3 златни (2 на Николай Бухалов). Във времената на най.големите икономически трудности в страната отборът ни продължаваше да се топи - в Атланта`96 се представиме със 114 спортисти (12 от тях бяха волейболистите от националния тим), медалите бяха 15, а титлите - отново 3. Последните игри за 20. век - в Сидни 2000, бяха и последните, на които българската делегация бе трицифрена. Общо 101 спортисти донесоха 13 медала - от тях 5 титли. В Атина`04 регресът продължи - 98 състезатели и 12 медала (2 златни).

В Пекин`08 бе поставен нов печален рекорд - само 72-ма олимпийци, които се завърнаха с едва 5 отличия, и то в два спорта - титлата на Румяна Нейкова в гребането, сребро и три бронза в борбата. И толкова!

В Лондон между 27 юли и 12 август положението ще бъде още по-тежко откъм завоювани олимпийски квоти, триж по-тежко откъм възможности за медали. В английската столица ще имаме най-малобройната делегация след края на Втората световна война. Досега антирекорда се държеше от групата за игрите в Хелзинки - 63-ма състезатели в 8 спорта. В Лондон представителите ни ще са 60 спортисти (с 44 квоти) в 16 спорта.

Затова и бодряшките сметки на министър Свилен Нейков, иначе врял и кипял в елитния спорт специалист, будят недоумение. Вярно, в новото му амплоа на управник сигурно е блазнещо по време на неговото пребиваване на втория етаж в Спортната палата България да спечели повече отличия поне от предходните игри - в Пекин`08. Но реалностите са такива, че това може да остане само мечта.

И как да е иначе, след като делегацията няма или на пръсти се броят представители в традиционни български спортове. Като този на самия Свилен Нейков например. Защото в Лондон гребането, което излъчи последния ни олимпийски шампион няма да има нито един спортист за първи път от 40 години. Дори една лодка не се докопа до жадуваната квота. И всичко това при старши-треньор на националния отбор самата Румяна Нейкова и при щедрото субсидиране.

Вдигането на тежести не заслужава дори да бъде споменавано. Заради поредица скандали, основавания на нови федерации, съдебни дела, спиране на финансирането, то успя да хване последния влак и да пласира в Лондон цифром и словом един щангист и една щангистка. Кои ще са те, ще бъде определено малко преди игрите, но отсега е ясно, че с оглед на мизерните постижения в последните години спортът, донесъл общо 36 олимпийски медала (12 титли) на България ще се радва на класиране в челната десетка.

Боксьорите ни в Лондон ще са с един повече от Пекин`08 и един по-малко от прогнозираните от спортния министър. Но, ако някой измежду Тервел Пулев, Александър Александров и Детелин Далаклиев успее да стигне заветния полуфинал, гарантиращ бронзово отличие, това ще бъде истински подвиг.

Лекоатлетите както винаги тръгват с пълна кошница на думи, но показателно за тяхното състояние е сравнението - квотите им за Лондон са 7, срещу 16 за Пекин. А с реални възможности за отличие - при това с много условности, е единствено Ваня Стамболова. Варненката, която пропусна Пекин`08 заради допинг наказание, се намира в челото на световните ранглисти в бягането на 400 и на 400 м с препятствия. Но е факт, че тя няма класиране в призовата тройка на голям шампионат в последните две години. Еуфорията около "най-бързата бяла жена", както често е титулована Ивет Лалова, пък ще си остане без покритие. Защото за Ивет дори достигане до олимпийски финал в по-успешната за нея дисциплина - 100 м, ще е нечуван успех. А за останалите петима лекоатлети с покрити нормативи отсега може да се каже, че ще участват на Кубертеновия принцип. Просто постиженията им този сезон им отреждат място в миманса.

И с какво всъщност разполага България преди 30. олимпийски игри?

На практика с рехава армия от потенциални медалоносци. Сериозните претенденти за отличията в Лондон може да бъдат изброени на един дъх - Станка Златева, Кирил Терзиев, Христо Маринов, Радослав Великов, Леонид Базан, Анатолий Гуйдя, Мария Гроздева, Ваня Стамболова, Петър Стойчев, волейболистите, ансамбълът по художествена гимнастика и толкоз...

Забележете, че първите шестима изброени са борци. Логично - това си остана българският спорт с най-сериозни успехи. Борбата спечели най-много квоти - 9, макар че са по-малко от 13-те преди 4 години. А и четири от петте ни медала в Пекин`08 бяха спечелени от борците. Борец e и най-голямата, да не казваме единствената, ни надежда за титла това лято - всички се надяват Станка Златева най-сетне да спечели златния медал, след като в китайската столица изпусна считаната за сигурна титла. Останалите са все медалисти от световни, европейски първенства, дори и от олимпиада, което дава надежди за поне още 1-2 "борцови" отличия в Лондон.

От последните световно и европейско първенство ансамбълът по художествена гимнастика неизменно се завръщаше с медали. Но грациите на треньорката Илиана Раева в Лондон ще трябва да се борят с традиционната съдйска завера. Защото в най-субективния спорт никой никога не е фаворит за нищо. Освен рускините, разбира се...

Мария Гроздева е рекордьор по олимпийски медали за България, но нейните две титли и три бронза не означават нищо за конкуренцията, която тази година рядко допуска софиянката дори до класиране на финал в голям шампионат по стрелба с пистолет. И все пак Гроздева доказа вече на пет олимпиади, че успява да бъде максимално концентрирана именно на най-големия форум. Тя ще запише името си и сред българските рекордьори по олимпийски участия. Те са трима с по 6 - стрелците Таню Киряков и Нонка Матова, плюс Евгения Раданова, която бе на 5 зимни игри (шорттрек) и на една лятна (колоездене на писта). Самият Киряков така и не успя да си върне формата след претърпяна операция на дясната ръка и не спечели квота.

Рекордьор става и Йордан Йовчев. Но, освен че ще се присъедини към изброените по-горе 6-кратни участници, прославеният гимнастик ще бъде и единственият мъж, играл на 6 олимпийски игри в този свръхтруден спорт. За съжаление това най-вероятно ще се окаже единствения плюс от появата на ветерана, макар и само на коронния му уред - халките. На него той вече е далеч от конкуренцията и дори попадане във финала на най-добрите 8 ще е извънреден успех. Колкото до съотборничката му Ралица Милева, за нея добро класиране означава влизане в Топ 30 на многобоя.

Волейболът се превърна в голямата страст на българските фенове в последните години. След куп скандали и наляти допълнително над 2.3 млн. лева за организиране на квалификации в София, мъжкият ни отбор хвана последния влак за Лондон, но това нищо не означава. Все пак, както на всеки голям турнир напоследък, нашите са сочени сред фаворитите. Но да не се забравя, че на игрите сред съперниците са 7 от 8-те отбора (без Куба), които се намират преди българския в световната ранглиста.

Шансове, както винаги, има и многократният носител на Световната купа и на Гран при по плувен маратон Петър Стойчев. Единственият българин световен шампион по плуване (в неолимпийската дисциплина 25 км) обаче се чувства доста некомфортно на по-късата дистанция 10 км, която е в програмата в Лондон и в нея почти няма класиране в челната тройка на голям шампионат.

Останалата част от делегацията ни е живо олицетворение на идеите на барон Пиер дьо Кубертен. Плувци, атлети, колоездачи, сърфисти, фехтовачка, каякар, джудист, бадминтонистка, тенисистка са просто за цвят в олимпийския ни тим и самото им класиране за форума може да се счита за успех.

Така че рекапитулацията на очакванията не е кой знае колко вдъхновяваща. Шансовете да се сбъдне желанието на спортния министър Нейков медалите в Лондон`12 да са повече от петте в Пекин`08 изглеждат илюзорни, но надеждата умира последна.