Възможности за привличане на инвестиции в икономиката на България

През последните години, основно поради ефекта на глобалната криза, наблюдаваме  намаляване на инвестициите в България – както в частния сектор, така и в обществения.
Въпреки много високата си ликвидност, банките се въздържат от кредитиране поради високия риск, произтичащ от ниското ниво на капитал  и активи на българските дружества.
Теоретично, възможностите за привличане на капитал са три:
- собствени резерви  и натрупвания на предприятията,
- привличане на инвеститори (външни и вътрешни) и
- европейски програми.
В последните 10 години, за инвестиции – както в публични, така и в частния сектор, се разчита основно на европейските програми.
Едновременно с това, в глобален мащаб има наличие на огромни инвестиционни ресурси, които за съжаление заобикалят България въпреки благоприятните данъчни условия.  От две-три години се наблюдава много силен интерес за инвестиции в нововъзникващи и развиващи се пазари, като Централна и Източна европа е една от основните дестинации. Но не и България.
В България също имаме наличен огромен инвестиционен (дългосрочен) ресурс, акумулиран в пенсионните фондове – над 8 млрд. лв., в застрахователните дружества, във взаимните фондове.  Но за съжаление, поради ниската ликвидност и нормативните ограничения, те инвестират основно извън България.
Причините – слаб капиталов пазар, нестабилност на законодателството. И най-важното – от началото на прехода липсва държавна политика в посока развитие на капиталовия пазар и на Борсата като основен канал за привличане на инвестиции. Инвестиционната политика на страната, след приключване на приватизацията преди десетина години, се свежда до (неуспешни за момента) кампании на Българската агенция за инвестиции за привличане на директни инвеститори.

Конкретните ни предложения:

1. Издигане на борсовия пазар и привличането на инвестиции през борсата като водещ приоритет на България.

 2. Борсова приватизация на миноритарни дялове от държавни предприятия.
Известен е примерът на Полша и Румъния в това отношение, които чрез успешна продажба през борсата на дялове от държавни предприятия, предизвикаха силен международен интерес и привлякоха сериозен финансов ресурс. Полша успя да омекоти ефекта на финансовата криза, като за периода 2008 – 2014 г. продаде дялове от държавни компании за над 20 млрд. долара. В периода след 2010 г. Румъния осъществи продажба на миноритарни пакети от акции на стратегически енергийни компании, от които привлече над 2 млрд. долара. Други страни в Европа, като Италия, Австрия, Чехия, Норвегия, Франция също са извършвали подобни операции.
Предложението ни е да бъде извършена борсова приватизация на миноритарни дялове (20-25%) от държавни предприятия – чрез продажба или увеличение на капитала, като държавата ще запази стратегическия контрол във всяко от дружествата. Конкретният ефект от това може да бъде съществено намаляване на бюджетния дефицит и намаляване на задълженията на сектор енергетика.
Български държавни компании, които според наши проучвания ще привлекат силен инвеститорски интерес, са Български Енергиен Холдинг, Булгартрансгаз, Булгаргаз, Електроенергиен системен оператор, НЕК, АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица изток 2, Българска банка за развитие, Летище София.

3. Финансиране на инфраструктурни проекти през Българска фондова борса
Осъществяването на държавни инфраструктурни проекти с частен капитал, привлечен чрез публично предлагане на дългосрочни облигационни емисии, където имат възможност да участват банки, пенсионни фондове, застрахователи, управляващи дружества и чуждестранни инвеститори. Това е е алтернатива за реализацията на тези проекти, за които България не би могла да получи европейски средства на този етап. В тази категория попадат проекти като строителство на магистралите „Хемус“ и „Черно море“, и тунелът „Шипка“.

4. Интегриране на БФБ с по-голям регионален/глобален пазар. (Нещо, което разумно се предвижда за стартиращата енергийна борса).

Прилагайки тези мерки, ще бъдат постигнати следните ползи за България:

- ще се решат ликвидните и дългови проблеми в енергетиката – чрез листване и продажба на миноритарни дялове от основните дружества. Алтернативата е всички ние (от бюджета, чрез цените на тока или по друг начин) да покрием тези „дупки“.
- ще се финансират чрез дълг важни инфраструктурни проекти, за които не достигат или не могат да се ползват средства по европейските програми – чрез емисии на акции и дългосрочни облигации.
- ще се осигурят възможности за инвестиции в редица български частни компании, които изберат пътя на публични предлагания.
- ще се подобри прозрачността в управлението, а от там – и ефективността на листваните държавни предприятия – тенденция, доказана при всички познати примери;
- ще бъде намален съществено бюджетният дефицит, като бъдат осигурени приходи в бюджета: еднократно в значителен размер – от продажбата на миноритарни дялове на дъщерни дружества, и дългосрочно- от дивиденти от държавните предприятия, следствие на по-доброто им и прозрачно управление;
- ще бъде привлечен огромен дългосрочен ресурс от външни инвеститори – примерът с листването на БТК и ефектът върху пазара (прилив на над 1 млрд. лв. външни инвестиции  в други листвани компании за една година, почти двойно повишаване на борсовия индекс, тройно увеличаване на ликвидността на борсата);
- ще се мобилизира дългосрочният ресурс, акумулиран в пенсионната система  - пенсионните фондове са дългосрочни инвеститори и биха инвестирали в дългосрочен дълг, а при подобряване на ликвидността – и в акции; 
- ще се повиши ликвидността на капиталовия пазар, което е основна бариера пред инвеститорите в момента – това допълнително ще ускори притока на инвестиции в публични компании;
- наличието на свеж капитал ще спомогне за съществено увеличаване на банковото кредитиране – практиката е, че срещу всеки лев привлечен като капитал, банките осигуряват допълнително финансиране в размер до 2-3 пъти привлечения капитал;
- и не на последно място – България отново ще влезе на „инвестиционната карта“, което ще отвори врата и за частни инвеститори. В средносрочен план, притокът на инвестиции през капиталовия пазар може да стане съизмерим с парите, получавани от еврофондовете.
- Създаване на нова практика на привличане на местен и чужд частен ресурс за финансиране на държавни проекти на територията на България;