Възмутително - не плащаш осигуровки, заплати и кредити, правителството ти помага

Изминалата седмица показа нови висоти в популизма на уж дясното ни правителство.

В петък късно вечерта след сценарий, на който авторите на холивудски драми с щастлив и сълзлив край с право биха завидели, премиерът и министърът на икономиката намериха инвеститор, който да поеме закъсалото предприятие Горубсо Мадан - небезизвестният бизнесмен Николай Вълканов, собственик на Минстрой Холдинг, бивш вицепрезидент на Мултигруп, строител на Цанков камък и между другото платец на милионния хонорар на Ахмед Доган. Доколкото разбрах от малко разхвърлените обяснения, той придобива концесията и предприятието, срещу което поема дълг от коло 1.5 млн. лв. за неплатени заплати, над 7 млн. лв. за осигуровки и 12 млн. евро кредит към българска банка, а вероятно и други скрити задължения. Грубите сметки показват, че предприятието, което работи в един от отраслите, най-малко засегнати от кризата, е натрупало в последните години дълг от около 30 млн. лв., който след неочакваната помощ на правителството някой друг ще плаща, вместо собствениците му да си понесат законовите последствия за това безобразие.

А правилното и най-вече законно решение беше друго - предприятието да бъде обявено в несъстоятелност, да се докаже, че умишлено е било докарано дотам и управляващите го да влезат поне за малко в затвора (мечти, с оглед на задълбочената икономическа експертиза на прокуратурата и следствието), да влезе синдик и евентуално да му разпродаде имуществото и да плати колкото се полага на кредиторите, а държавата да си обяви прозрачен конкурс за нов концесионер. А още по-правилното беше в момента, в който започва да се трупа дълг към държавата за осигуровки, да се реагира, а не да се действа както обикновенно в последния момент, пред изгладнелите миньори, заплашващи да блокират пътища и да обявят гражданско неподчинение. А най-правилното беше вечно забавилите се и неразбрали Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и Главна инспекция по труда още преди пет години да видят в какви безобразни условия работят хората и как не се спазват условията по договора за раздържавяване и заедно с Министерството на икономиката да осъществят законов натиск върху фирмата - нарушител. Не е като Валентин Захариев, един от най-знаковите предприемачи от прехода, да няма съответната репутация какви ги е вършел в подобни предприятия, споменът за Кремиковци е още жив. Но както се казва - мечти.

Стори ми се, че и медиите, както винаги захласнати в по-разбираема за тях и по-смилаема за публиката им информация, а именно, че няколкостотин миньора имат да получават между 2 и 3 заплати за общо 1.5 млн. лв., пропуснаха по-съществената част, а именно че не са платени близо 7 млн. лв. за осигуровки. Без да съм гледал баланса и ОПР-то на фирмата, ако приемем, че месечният разход за заплати е примерно 750 000 лв., т.е. разхода за осигуровки е грубо около 150 000 лв. месечно, излиза, че осигуровки не са плащани между 3 и 4 години. Струва си да се запитаме къде бяха през това време НАП и НОИ и въобще институциите, имащи отношение към казуса. Защото ако една малка фирмичка си забави осигуровките само за 10-15 дни следва обаждане от НАП, предупредително писмо, начисляване на наказателни лихви и пр., ако пък забавиш с месец вноската си по банковия кредит моментално има реакция и така е редно. Как обаче се трупа 7 млн. лв. дълг към държавата без институциите да знаят или пък да знаят, но нищо да не правят, преди скандалът да стане публичен.

Разбира се, цялото т.нар. решение с Горубсо Мадан има и силен политически привкус, защото миньорите и семействата им вече знаят кой им е помогнал и за кого е правилно да се гласува на следващите избори. Всъщност те са си съвсем прави за себе си, защото нищо не може да се сравни с унижението децата ти да са гладни и семейството ти да мизерства защото някакъв бандит не ти плаща законно изработеното.

Какъв сигнал обаче получи останалият бизнес и обществото като цяло?

Поне за мен той е кристално ясен - трупай дългове, не плащай заплати и осигуровки, заблуждавай служителите си и държавата и ще ти се помогне, в най-добрият случай премиерът лично ще дойде на бял кон и лично ще разсече гордиевият възел. В момента и без друго е криза, ами ако други закъсали пишман бизнесмени (сещам се на първо четене примерно за Николай Банев и Христо Ковачки) решат да се пробват и министър председателят пак скочи да гаси пожара? Ами ако всеки предприемач с поне 500 работника реши по този отвратителен начин да се спасява - да не си плаща и да принуждаваш служителите си да излизат на стачки, защото никак не е трудно да манипулираш беден и гладен човек? Това ли е нормалната държава, в която останахме да живеем, работим и да плащаме данъците си с надеждата да се промени към по-добро и това ли е на практика управленската политиката на управляващата партия, нарекла себе си Граждани за европейско развитие на България?

Направо ме е срам да гледам, а мнозинството медии тръбят, ли тръбят в захлас - ураааа, миньорите си взеха най-накрая заплатите, не че това не е важно и хубаво.

Мъка, голяма мъка.