Да си пожелаем най-доброто, да се подготвим за най-лошото

Майката природа все по-често ни тревожи с крайностите в характера си - урагани, температурни аномалии, земетръси, пожари и наводнения. Те белязаха и отминаващата година. Още на 12 януари 2010-а земетресение опустоши голяма част от Хаити, където бяха засегнати милиони хора и където хуманитарната криза тлее и днес. В следващите месеци засушаванията увеличиха риска от глад в някои от най-бедните райони на Африка. Температурни рекорди превърнаха горите край Москва в клади. А наводнения заляха 1/5 от територията на Пакистан.

Бедствията не подминаха и развитите държави, въпреки по-големите им ресурси за реакция. Петролният разлив в Мексиканския залив предизвика рекордно по мащаба си екологично замърсяване. Тук в Европа, изригването на един от малките исландски вулкани затвори стотици летища почти за седмица, наводненията през лятото убиха десетки хора и нанесоха щети за милиони евро. Дали новата 2011 г. ще ни спести подобни лоши новини?

Можем да се надяваме на това, но трябва да сме готови и за обратното. Бедствията, предизвикани от природата и човека, са пет пъти повече днес, отколкото преди 35 години, а причинителите им ще ни съпътстват и занапред - рисковете от терористични атаки, пандемиите, климатичните промени, индустриалните инциденти. В един все по-гъсто населен и урбанизиран свят, последиците от тях ще се измерват не само в човешки трагедии и разрушени домове, пътища, училища. Едно разместване на земните пластове или вулканично изригване може за минути да заличи години от икономическото развитие на цяла страна - риск, който се усеща особено болезнено в настоящата икономическа криза. Най-застрашени от бедствия са именно държавите, на които всички разчитаме да ускорят икономическото възстановяване - големите развиващи се икономики. Картата на най-бързо растящите днес държави поразително съвпада с картата на тези, които са в най-голям риск от бедствия. Следователно, през 2011 г. природните катаклизми и човешките грешки могат да се отразят сериозно и на неукрепналото още възстановяване на световната икономика. Ето защо нямаме право да разчитаме само на късмета си. Това прави превенцията още по-неотложна задача - една от най-важните ни за 2011 г. Живеем в несигурен свят, където дори слабо вероятни рискове

могат за миг да променят безвъзвратно траекторията на милиони животи и на развитието ни, и където планирането е неизбежният, единственият начин да предотвратим това. Европа е сред най-застрашените региони. В САЩ, ураганът “Катрина” промени завинаги отношението на властите и гражданите към подготовката и планирането за бедствия. Трябва ли да чакаме катаклизъм да връхлети и нас, за да започнем да мислим за превенция? Колко неотложен е този въпрос може да се убедите сами. Знаете ли, например, какво трябва да направите за собствената си безопасност и тази на семейството си при бедствие? Да, знаем, че в летните жеги трябва да пием много вода и да стоим на хладно. Ако върлува свински грип е ясно, че трябва да избягваме места с много хора. А ако има експлозия в града ни или голямо наводнение в близост до нас? Знаете ли дали и къде трябва да се евакуирате, или

дали е по-безопасно да стоите у дома? Знаете ли дали при бедствие ще имате нужната информация, за да се защитите? Дали ще работят обичайните канали за комуникация, като интернет, мобилните телефони, радиото и телевизията? Практиката потвърждава, че подготовката

намалява размера на щетите и броя жертвите. Скоро след като бях назначена като еврокомисар, в рамките на две седмици посетих Хаити и Чили, две страни, засегнати от силни земетресения през 2010 г. В Хаити, трусът от 7 по Рихтер уби около 230 хиляди души. В Чили загинаха около 800 души (повечето от тях - от последвалото цунами) - и то при земетресение от 8,8 по Рихтер. Разликата в броя на жертвите е толкова огромна, защото в Чили работи отлична

система за превенция и реакция. Тоест, планирането дава резултат. То е и далеч по-евтино от реакцията - инвестициите във възстановяване на щетите от бедствия надхвърлят многократно цената на подготвеността. И това извън спасените човешки животи, които нямат цена. Според “Икономиката на ефективната превенция”, доклад на Световната банка от ноември 2010 г., страните, които инвестират в подготовка за бедствия, понасят многократно по-малки щети от тези, които разчитат предимно на шанса. В доста случаи инвестицията на 1 долар за превенция спестява 4-7 долара от реакция след бедствие, показват анализите на банката. Лесно е да мислим за подготовката и превенцията като за спорта или здравословното хранене - едно от тези важни неща, които рационално знаем, че трябва да правим, но ирационално отлагаме. За по-бедните държави, фирми и граждани, борбата с кризите на ежедневието е далеч по-неотложна от планирането за потенциални бедствия. Правителствата и бизнеса имат и други приоритети. Превенцията се усложнява допълнително и от факта, че различните рискове изискват и различен тип подготовка.

Но всеки добър мениджър би казал, че това са решения, които не можем повече да отлагаме, ако не искаме да се превърнем в статистика на жертви, разрушения, загубени възможности. Тези решения ще донесат

повече сигурност и спокойствие на всички ни. Те ще открият и възможности за нов тип продукти за управление на риска - например, нови застрахователни инструменти, и ще отворят пътя за инвестиция в стандарти, архитектурно-инженерни иновации, по-добре подготвени кадри, нови партньорства между националните и местни власти и неправителствения сектор. Отново както при спорта и здравословното хранене, мерките за намаляване риска от бедствия имат смисъл само ако са последователни, подробни и дългосрочно планирани - тоест, ако са продукт на

стратегическа политика на местно, национално и европейско ниво. Мой приоритет и през следващата година ще е да координирам европейското измерение на политиката за планиране в тази важна област. Подготвеността за бедствия и способността да се ограничат последиците от тях са ангажименти на националните власти. Обединявайки огромните ресурси и опит на 27 държави, Европейският съюз ни дава допълнителни възможности за подготовка и превенция - възможности за обмяна на добри практики, за споделяне на разходи, за съвместни инициативи. Структурните и кохезионният фонд пък предоставят стотици милиони евро за превенция - стига да има подготвени проекти. Този капацитет трябва да се използва - той е

част от солидарността, която ние европейците споделяме, дори когато сме изправени пред рискове извън нашия контрол. Бездействието днес може да ни струва скъпо утре - това е урок, който научихме през 2010 г. Нека подготовката и превенцията да не са просто пожелание, което си отправяме в навечерието на 2011 г. А ангажимент, по който да работим по-сериозно в следващите месеци - за да можем след година да се чувстваме по-сигурни и подготвени, отколкото сме днес.

Кристалина Георгиева