Денят на Европа като ден за размисъл

Точно 5 години след като Германия губи Втората световна война, на 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман предлага в Европа да се създаде обща икономическа институция, която да управлява добива на въглища и стомана – основните жизнени „съставки“ на тогавашната световна икономика. Година по-късно, на 9 май 1951 г. обединението вече придобива и политически измерения – Франция го инициира, а към него се присъединяват Белгия, Холандия, Люксембург и Италия. Поканена е и Германия, която усилено се „денацифицира“ и току-що е успяла да помръдне стрелките на часовника от т.нар. Stunde Null (нулевият час).

По ирония на съдбата днес Европа чака позитивни икономически знаци или направо да си го кажем – помощ – от Германия, чието поражение преди 57 години става повод този ден да стане празничен; притеснително е, че именно икономиката стана причина мнозина да се усъмнят може ли Европа да остане обединена. Нима в годините на икономическо изобилие никой не знаеше как харчат Гърция, Италия, Испания, Португалия?! А всички останали страни, които вярваха, че нямат други ангажименти към съюза, освен да приемат на пълен пансион германски туристи, които на всичкото отгоре си ПЛАЩАТ за това.

За нас, българите, Денят на Европа няма специфичен тържествен вкус. 9 май ни напомня само за собственото ни унижение пред съветската окупация. За нас Европа и Европейския съюз не се оказаха спасение, а изкупление. Празникът вероятно пак ще бъде доминиран от дядовци и баби, които ще извадят от нафталина униформи с фалшиво позлатени ордени и медали; ще се порадват, ще избършат насълзените си старчески очи и след политически обяздена „манифестация“ кротко ще си зададат въпроса защо са работили толкова много, а днес нямат почти нищо…

Ние не гледаме на Европейския съюз по много различен от гърците начин. Непрекъснато гледаме с надежда към ФОНДОВЕТЕ, но нямаме увереността, че заслужаваме доверието, което те изразяват. Само дето гърците имат доста построено с европейски пари и то е на разположение на обществото. Ние виждаме предимно огради на нови частни предприятия, върху които стоят табели със звездния флаг. И знаем, че гарантираме тези проекти с невъзможността всички да можем да се ползваме от тях. Кротко си задаваме въпроса на бабите и дядовците: „Кой и как точно получава европейски пари и защо от това животът в България не става малко по-лек и по-смислен?“

Дали пък няма някаква символика в знамето с 12 ЗВЕЗДИ? Дали до 27 страни-членки не съществува някаква липса и вместо звезди да остават обществени и икономически „черни дупки“, ако продължим астрономическата метафора?! Американското знаме също е на звезди, но всеки щат си има своя, с всички права и отговорности на останалите. И всеки нов, който се присъединявал, автоматично предизвиквал промяна в знамето. Така се надявам някой ден Европейският флаг да има същата логика…