Един интересен детайл от Съединението

И аз като повечето българи отбелязвам Съединението с почивните дни, които се допълват към лятната отпуска. А знам, че това е един от малкото празници, които имаме основание да празнуваме с гордо вдигната глава, защото не е честване на някаква кървава баталия или на благоволение на Великите сили, а една нашенска оптимистична, изненадващата и най-вече – самостоятелно организирана тънка-дълга по въпроса за това каква трябва да е България; в онези времена говорим, днес териториалните претенции към съседите са белег на ниска цивилизованост. Макар че както знаем, на запад и на югозапад от нас реализацията им струва скъпо и отчасти е платена с човешки живот и човешки съдби.

Но един детайл от историята за Съединението, което и днес е девиз на Българския парламент („Съединението прави силата“) привлече вниманието ми напоследък, докато гузно попълвах празнотите в моите знания за него. Според историята, тогавашният министър-председател на България Петко Каравелов научил за него едва ли не последен в държавата, защото поначало бил „скептично настроен“ към него. По-късно, виждайки че то успява и че няма кой да върне събитията, Каравелов с бързи крачки настига събитията и зарязва скептицизма.

Замислих се, че малко неща са се променили от времето на Каравелов до днес. И в последните десетилетия се оказа, че някои министър-председатели са научили за безобразията при своето управление в нощта след изборите, които току-що са изгубили. И хайде, Каравелов е живял в епохата, когато най-бързата медия е телеграфът; но скептицизмът, че „Съединението прави силата“ е в сила и днес. В българската политика думата „коалиция“ отдавна се е превърнала в равнообидна на „далавера“, „корупция“, „куче-влачи-рейс“ и т.н. И оттам идват беди и неволи, които на следващите парламентарни избори вероятно ще ни застигнат с пълна сила. И защо ни е при толкова много вътрешни „заложби“ да има Световна Конспирация, тайни планове и разчертани на салфетки зони на влияние, когато и ние идеално се справяме със скептицизма, че нещата просто „не стават“; когато и скорошни и настоящи министър-председатели научават за много от събитията в държавата последни или поне си дават вид, че са научили последни…

Чудя се, дали ако българският парламент и българското правителство не направят един тийм-билдинг няма да се получи по-добър синхрон. В много фирми, с подходящи инструктори стават чудеса – екипите се сплотяват, ефективността се повишава, хората се чувстват по-успешни. Дали ако пратим депутатите да се покатерят малко по скали заедно и там, управляващи да разчитат на опозицията в чисто физически план няма да се върнат малко по-разумни и по-бързо схващащи събитията? Или да ги пуснем с лодки по бурна придошла река, като се подредят в една лодка хората, които най-много се карат в парламента?!

И още нещо – девизът „Съединението прави силата“ краси фасадата на парламента – дали няма нещо знаково във факта, че парламентаристите влизат дискретно от обратната страна, т.е. изотзад?! Какво пък – може би и те като Петко Каравелов са скептично настроени и затова за удобство не минават под Съединението. Или се опитват да го изненадат изотзад?!