ЕКОмагогия

Не познавам някой от своите близки и не толкова близки приятели и познати, които напоследък да не са си изградили навици, с които да намалят отпадъците си. Аз самият гледам да прихвана по нещо от тях или на свой ред да им дам по някоя идея. Въпросът, който всички си задаваме е: защо въпреки нарасналото еко съзнание продължаваме да живеем в една доста мръсна, запрашена и като цяло – вредна за здравето среда?

Отговорът, за съжаление, е доста тривиален – защото, докато гражданите се опитват да почистват България за един ден, а някои от тях и всеки един ден, определени компании просто им подаряват фланелки с лога, а зад гърба на обществото убиват българската природа. Ще ви дам няколко прости примера, а вие ако искате ги допълнете с това, което пропускам или просто не знам.

Запрашеността и качеството на атмосферния въздух в по-големите български градове са такива, че едва ли можем да намерим по-астматична среда в цяла Европа. Евро стандартите за градския автобусен транспорт и голяма част от превозваческите фирми са врата в полето – 30, 40-годишни камиони и автобуси всяка година минават успешно технически преглед и в облаци нафтови сажди скриват всяко намерение за промяна. Концесионерите по чистотата мият улиците предимно след проливни дъждове.

ТЕЦ-овете – тези мрачни храмове на соца – в голямата си част по същия зловещ и зловонен начин, както и тогава, когато пушилката и саждите бяха национална гордост. Днес обаче те са геостратегически обекти и стоят висоооко над законите и тяхното прилагане. Съставят им актове, налагат им глоби и после всичко потъва в мъгляви административни или единични съдебни „предписания“.

Веригите за бързо хранене опаковат всяко коматче хляб в пет различни опаковки и досега не съм видял някоя от тях да е изградила система, за да намали или преработи своите „прогресивни“ артефакти на благосъстоянието. Няма да споменавам имената им – те сами да се сетят. Хартия, пластмаса, найлон – все добри за природата материали, които крайно възпитателно се предлагат предимно на деца по забавен начин – цялата работа с боклуците е една шега, не се притеснявайте и поръчвайте повечко и на воля!

Новината за фекалния гейзер в Равда не е новина. Целият туристически бизнес по Черноморието ползва своя основен ресурс като отходна шахта. И пак няма наказани. Но има щедри предизборни кампании и кметове с мандати от по 15-ина години… А Черно море от година на година става все по-жълтеникаво-кафяво…

Примери колкото искате. Пропагандни програми с доминиращо зелени реклами и фирмени знаци с дръвчета и животинки – също. Това, което липсва е информация за платени глоби и коригиращи мерки. И дайте да не се лъжем, че става въпрос за някаква физическа или технологична невъзможност да се решат проблемите. Става въпрос за ПАРИ! Колко пари ще спестят нарушителите, колко пари ще вземат инспекторите, колко пари ще изкрънкаме от Европа за проекти, които ще се точат с години и в крайна сметка ще потънат в недрата на ЕКОРУПЦИЯТА. А през това време безценната българска природа кротко ще потъва в боклук – предимно индустриален. За политическия вече знаем – той не се разлага никак лесно…