Екстазът на дигиталните медии

Сергей Станишев става баща, отива си Батето, ново изтичане на радиация от централата във Фукушима, Осама бин Ладен убит и „погребан” в морето и т.н. Във Фейсбуук имате два основни варианта за реакция – да напишете нещо по въпроса или да „харесате” новината – колкото и да е нелепо, да харесате някой от последните примери. Критичната оценка на събитията (без да се направи „коментар”) е ограничена до възможноста нещо да бъде харесано или просто отминато. Което също е анонимна форма на критична реакция. В социалната мрежа се появи и „подписка” за бутон „dislike” като възможност за изразяване на негативна оценка. Нехаресването също може да бъде утвърдителна реакция – т.е. приятелите ви могат по този „учтив” начин да помолят да не правите повече такива постинги.

Хаотичното начало на коментара тази седмица идва от хаоса, който социалните медии предизвикаха. Според скромното ми мнение не сме далеч от момента, в който вместо хората да пускат във Фейсбуук линкове към новини от други медии, медиите ще започнат да създават новинарското си съдържание според това, което циркулира в социалната мрежа. Достатъчно е, да речем, главният редактор на новините в дадена телевизия субективно да прегледа и прецени какво са поствали неговите приятели и да подреди централната емисия новини според „харесванията”.

Но струва ли си заради това да обявим, че е настъпил краят на цивилизацията, че са се сбъднали кошмарните антиутопии от „1984” и „451 по Фаренхайт”? Според мен – не! Всяка нова медиа предизвиква „огъване” на вниманието на аудиторията в своя полза – заради своята актуалност, заради увеличените възможности за комуникация, които до този момент не са съществували. Следва постепено възстановяване на баланса, което продължава до... появата на следващата нова медиа. Процесът вече е наблюдаван при появата на радиото, на телевизията, при първия бум на интернет в края на 90-те.

Много обществени анализатори се опитват пророкуват сриване на някакви „изконни” ценности с навлизането на новата медиа. Това също не е ново явление – спомнете си масовата истерия при излъчването на радио-театъра „Войната на световете” ... Проблемът с обществените ценности никога не е свързан с технологичния екстаз по новата медиа – той само маркира изпразването от съдържание на някои съществували обществени принципи; а самата нова медиа е просто нова технология за разпространение на информация. Специфичното при социалната медиа е ОБМЕНЪТ на информация. А обменът на негативни послания не е по вина на технологията – той е отражение на това, което се случва в обществото. И защо да се сърдим на тийнейджърите, че прекарват повече време в интернет, след като в реалния живот не се случват много смислени неща.

„Най-важното нещо, което Фейсбуук направи е, че извади хората в интернет от АНОНИМНОСТТА.”, отбеляза един приятел вчера, докато му разказвах за идеята на този материал. Страшното за традиционните медии е, че заедно с излизането от анонимността, всеки получи възможност да „редактира” своята собствена медиа и да моделира нейното съдържание според собственото си моментно настроение – а това е своеобразна форма на пряката демокрация – нито една властова структура не би „харесала” подобно нещо... Затова – поствайте и коментирайте на воля, докато някой не се е сетил да пусне някой Гого Лозанов да „регулира” фейс-а! 