Реформите били направени, а резултати - няма

В нашето публично пространство ужасно често се спекулира с думата реформа. Според тълковния речник реформа означава преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или нещо по-добро.

Поне по отношение на реформите в България, а и заради тежката криза, личният ми критерий даже се занижи - като не може нещо ново или по-добро да се въведе, поне старото да не струва толкова, а значително по-малко. Това, разбира се, няма де е никаква реформа, а просто съкращаване на разходите, но както и да е.

МВР миналата седмица се похвали, че е направило голяма структурна и административна реформа, в резултат на която щатът е спаднал от 63 000 на 56 000, а действителните хора на заплата са намалели от 56 000 на 53 000 \5.5 % впрочем\, като в рамките на 2.5 г. са интегрирани старото министерство на извънредните ситуации, а двете големи дирекции охранителна полиция и криминална полиция ще се слеят до април-май.

Да сме честни - все е нещо, отнякъде се започва, секторът за сигурност има най-закостенялата структура и направеното заслужава известно уважение, както се казва - до момента и толкова нямаше.

До какво обаче доведе тази т.нар. реформа, т.е. дали дали нещата станаха по-нови и по-добри?

Уви, не станаха, или поне не личи гражданите да са го усетили. Полицейското насилие си съществува, въпреки инсталираните камери катаджиите продължават да се договарят с нарушителите, битовата престъпност се е увеличила, няма коренна промяна в повдигането на обосновани и доказуеми в съд обвинения на лица от организираната престъпност, фирмите продължават да харчат ужасно много пари за частни охранители и СОТ системи освен данъците си, част от които отиват точно за вътрешна сигурност, процентът от БВП за същата тази вътрешна сигурност е в пъти по-висок от този в ЕС, репутацията на полицията е два пъти по-ниска отколкото в Европа и т.н. и т.н.

А дали парите за издръжката на реформираното министерство станаха по-малко, с 15 % например?

И тук отговорът е твърдо не, МВР продължава шеста година поред да харчи около 1 млрд. лв. годишно, а миналата бюджетна година даде достатъчно индикации, че като закъсат или натрупат някакъв дълг, правителството безпрекословно им гласува покриването му. През 2011 г. това се случи поне 3 пъти - веднъж за дълг за гориво към Лукойл и 2 пъти за извънредни разходи за системата за Шенген и за нови униформи, готов съм да се обзаложа, че и през 2012 г поне 1-2 извънредни разхода ще бъдат покрити в последствие от бюджета. Да, отпаднаха разходите на Министерството на извънредните ситуации на Емел Етем и ДПС, но там лапаницата беше толкова очебийна и лесна за премахване в огромната си част, че не е чак такъв повод за реформаторска гордост.

Подобно е положението всъщност в цялата държавна администрация - уж щатовете и действително заетите били намалели с 15 %, но разходите за тях в тазгодишния бюджет са си същите, а казаното за МВР важи в пълна степен - не се забелязва някаква качествена промяна в услугите, които се предлагат на гражданите и бизнеса. Ако само аз не съм видял - здраве да е, но не са забелязали и от Световната банка, както и от всякакви организации и институции, които по занятие следят темата - България продължава да е на незавидни места по корупция, тежки бюрократични процедури, липса на електронни услуги, благоприятни условия за правене на бизнес и т.н.

По-тъжен е фактическият резултат от липсата на истински реформи в публичния сектор - хората и компаниите не искат да инвестират и да разширяват бизнеса си, а продължават да спестяват за още по-черни дни, чуждите инвеститори учтиво ни заобикалят въпреки стабилните публични финанси и ниските данъци, че даже си и репатрират част от печалбите, банките упорито държат високи лихви, т.е. не оценяват средата за бизнес като подобряваща се.

Всички те очевидно знаят значението на думата реформа, повтарям определението от тълковния речник - преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или нещо по-добро. За мислещите хора постоянното говорене за реформи и успешни реформи не означава автоматично случили се истински реформи. Засега такова е положението - на думи да, на практика - не съвсем, дали ще се промени не знаем, но мандатът на правителството опасно наближава предизборната година и личната ми прогноза за е негативна.