Разликите между лично и обществено

Дебатът за пенсионната система в България не е свален от дневен ред. Той се пробуди в края на 2014 г., когато управляващите, само за пет дни прокараха фундаментални промени в пенсионното дело, които разклатиха тристълбовия модел. Накратко, промените дават „избор” на родените след 1960 г. да пренасочат пенсионните си вноски изцяло към първия стълб - Държавното обществено осигуряване на НОИ. И ако направят този избор, те ще прехвърлят и натрупаните до момента лични партиди във втория стълб - универсалните пенсионни фондове - към НОИ.

За младежите, които тепърва навлизат на пазара на труда промените са направо опасни. За тях е предвидено автоматично цялата им пенсионна вноска да се насочва към 1-вия стълб, ако не изберат универсален пенсионен фонд (УПФ) в рамките на една година.

Начинът, по който върви дебатът в обществото в последните 2-3 месеца, показва известно неразбиране на същината и отликите между двата стълба на задължителното пенсионно осигуряване. По-конкретно:

1/ гласуваните промени бяха представени на широката публика като „избор между две алтернативи”. Да, но такъв избор няма и няма как да има, защото:

- никой не може да се осигурява само в единия стълб – към момента законово това е невъзможно, т.е. отказ от осигуряване в 1-вия стълб е наказуемо за укриване/неплащане на осигуровки.

- двата стълба не са конкурентни, а се допълват – реформата в пенсионното дело от 1999-2000 г., която създаде тристълбовия модел, целеше допълване на пенсията от 1-вия стълб с тази от втория стълб с цел постигането на по-адекватен доход след пенсиониране. Т.е. аксиомата на модела е, че две пенсии от два различни източника в общия случай ще бъдат повече от една.

2/ друга съществена разлика е наследствеността на пенсиите. Наследствеността на пенсията от 2-рия стълб е пълна и безусловна, т.е. при смърт на осигурения, неговата партида се наследява изцяло като се спазва редът на наследяване и наследствените дялове.

По 1-вият стълб също се изплащат т.нар. наследствени пенсии при смърт на осигуреното лице. Но! Само при няколко силно ограничителни условия. Например, право на наследствена пенсия имат само децата, преживелия съпруг/съпруга и родителите, а не всички пълноправни наследници. Освен това, наследствената пенсия невинаги е 100% от изчислената лична пенсия: при един наследник тя е 50% от пенсията на починалия, а при два - 75%. Само при три и повече наследника може да достигне пълния размер.

3/ Доходността на вноските също е важна разлика между двата стълба. Доходност върху вноските в първия стълб няма и няма как да има, тъй като държавното обществено осигуряване не натрупва ресурс, а приходите от вноски се използват изцяло за посрещане на текущите разходи за пенсии. За разлика от I-ия стълб, вноските във втория стълб се управляват и инвестират в различни активи с цел постигането на доходност върху тях.

4/ Не на последно място, рисковете, присъщи на двата стълба на задължителното пенсионно осигуряване, са с коренно различен характер.

Пенсията от първия стълб е изложена на значителен политически риск, т.е. нейният размер е изцяло в ръцете на управляващите в момента на пенсиониране (и след това). Това е така, защото срещу тази пенсия не стои спестяване, а само обещание на държавата. Пенсиите от първия стълб също така са изложени на демографски и макроикономически (най-вече фискални и инфлационни) рискове. По-конкретно, те зависят от това колко хора работят и внасят вноски, както и от цялостното състояние на икономиката и фиска в периода на получаването на пенсията. Това е така, защото част от пенсиите от първия стълб (около 40% в момента) се плащат от вноските на работещите, а останалото се поема от държавния бюджет, т.е. здравето на бюджета е от огромно значение за възможността да се плащат пенсии.

В същото време, рисковете, на които са изложени бъдещите пенсии от 2-ия стълб, са основно пазарни, макар и при тях да присъства политически риск (както видяхме от гласуваните промени в края на 2014 г.). Когато се говори за пазарните рискове пред пенсиите от 2-рия стълб, най-често се цитират рискът от отрицателна доходност по партидата в момента на пенсиониране и рискът от фалит на пенсионния фонд.

Законодателят обаче предвидил защита срещу лошо управление от страна на пенсионноосигурителните дружества. Тази защита се осигурява от концепцията за минимална доходност, залегнала в чл. 193 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и най-общо гарантира, че ако съответният фонд постига по-ниски от пазарните равнища на доходност, то дружеството, което го управлява, е задължено да достигне минималната доходност за периода с помощта на резерва на фонда или своите резерви.

Освен това партидите в пенсионните фондове се натрупват през целия професионален стаж на осигуряващите се, което, при непрекъсната заетост това би означавало период от 40-45 години. За такъв дълъг период няма как постоянно да има рецесия или депресия в световен план, от които трайно да се трупат загуби по абсолютно всички инвестиции на фондовете. С две думи, рискът от дългосрочна отрицателна доходност по партидата на осигуряващия се, в рамките на целия му трудов живот, е изключително нисък.

Друг един мит, също представян като риск се роди от "лансирани" опасения за възможен фалит на частния пенсионен фонд. Истината е, че пенсионните фондове не могат да фалират, по една съвсем проста и ясна причина - те са отделни юридически лица от пенсионните дружества. Хипотетично, пенсионно дружество, което управлява фондове, може да фалира, но дори и в този случай, активите на фондовете няма да бъдат засегнати. Просто ще бъдат прехвърлени към друго дружество, което да поеме управлението им.

Оттук нататък дебатът за пенсионни реформи трябва да стъпи върху повече информираност и здрав разум. Всяка стъпка в тази посока засяга пряко интересите на всички български граждани - и сегашни, и бъдещи пенсионери. Всяка идея или вариант за промени в такава фундаментална система задължително трябва да бъдат предшествани от детайлна оценка за ползите и разходите от тях, както и за рисковете, които ги съпътстват. А тази оценка да е публично достъпна за обществото Всичко това беше удобно пропуснато при последните промени в КСО, които отвориха вратата за торпилиране на тристълбовия модел. Затова дебатът не бива да бъде задраскван от дневния ред.