За едни пробити запалки

В пуснатата и спешно спряна поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН) за рекламни сувенири по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен разтеж 2014-2016г.“ има няколко притеснителни момента, които обаче показват системен проблем.

1. Рекламира се нещо, което не е ясно какво е. Чиновниците трябваше да започнат с Приоритетите на програмата. Какво ще се развива? Студентски научни стартъпи ли; ще пращаме българин да завладее Сатурн ли; ще осъществим студен термоядрен синтез в домашни условия ли; ще рекомбинираме ДНК на диня и бълха ли, за да направим вкусна диня, на която семките сами изскачат и така да съсипем световните пазари... Изобщо, какво ще се прави с тази програма?

2. Ако случайно чиновниците знаят тези приоритети, то комуникирането им не става със сувенири. Първо, трябва комуникационна стратегия, която да подреди комуникационните цели, така че да отговарят на комуникационните целеви групи, които да получат комуникационните послания посредством комуникационни канали, с помощта на комуникационни тактики, част от които са рекламните сувенири. Това го знае всяко дете, както се казваше в едно предаване. Т.е. елементарните основи как се прави комуникационна кампания се преподават още в първи курс по ПР. Ама чиновниците от къде да знаят. А и защо да питат.

3. Да се определят конкретни бройки сувенири с идеята, че ще се предвиди колко ще трябват за четири години напред, е като да питаш Ванга кой ще е следващия световен шампион по футбол. Ами ако трябват 55 запалки, а не 50? Или 34 комплекта гаечни ключове, а не 30? Да се определят точни бройки, преди да се направят самите кампании, е тъжно. И несериозно.

4. Може някои артикули да са полезни. Но само като се знае за какво ще се използват. Например, ако се направи реалити шоу как учен да оцелее 40 дни сам в Хималаите, то джобното ножче може да се окаже ценно. Има такива предавания по National Geographic, МОН може да направи страхотен медиен удар. Същото е с гаечните ключове. Представете си състезание "Академици по квантова механика в остра надпревара за смяна на летни със зимни гуми." Ще съсипе рейтинга на всички телевизии!

5. Конкретните параметри на някои артикули са толкова подробно описани, че сякаш някой си е избирал от каталог. Конкретен каталог. На конкретна фирма. Агенцията за обществени поръчки май забрани подобни практики? Още с онези автомобили на парламента...

6. Бройките на някои артикули силно ми приличат на конкретен брой чиновници в някоя дирекция. Сякаш някой се готви за вътрешно парти и внимава всички да си имат подаръци. По принцип, няма лошо, и чиновниците понякога са хора. Но на фона на мизерните средства в областта на науката и образованието малко прекалено идва.

7. Практика е при последните няколко правителства да се заляга на количествени критерии при съставяне на тръжна документация за комуникационни кампании. И при отчитането им пред Управляващите органи. Така и двете страни се презастраховат, че няма да има забележки и налагане на финансови корекции. Само че никой не отчита, че така, ефект от кампаниите няма. Българската асоциация на ПР агенциите от години се опитва да обясни на всички нива в системата, че по този начин средствата се изразходват неправилно. С малки изключения, повечето чиновници не искат да си дават труд. И затова вместо да се търси ефект от кампаниите, търсят се бройки кафета, вид запалки или дебелина на хартията на листовките.

8. ОП „Наука и образование за интелигентен разтеж“ да се комуникира с листовки и плакати? В 21-и век? В България? Сред учени и студенти? Явно може...

9. Година и половина след одобрението на Оперативната програма не е стартирала дейността й. Няма нищо. И да се започне с едни пробити запалки, не е сериозно.

10. Спирането на поръчката от страна на министър Кунева и дистанцирането й от цялата ситуация изглежда почти искрено. Знам как чиновници на средно ниво могат да побъркат министри. Но, за да й повярвам напълно, трябва да направи следното: да наложи наказания на виновните, да смени подхода, да започне да говори нормално и да обясни за какво става дума в тази ОП. И кога и как ще заработи.

Ако министър Кунева не разбира защо има такъв интерес, веднага й казвам. Много други програми похарчиха много пари по подобен начин. С нулев резултат. И на хората малко им писва. А и особено в сферата на науката и образованието. Където има силно недофинансиране. Където правителството отделя около 3.5% от бюджета. А четем, че в нормалните страни този процент се движи между 8 и 18. Затова и казах в началото, че проблемите са системни. Ако органите по обществени поръчки не могат да си свършат работата, да не го правят. И да се вземат хора, които разбират от комуникационни процедури. Но това вече е приоритет на самата министърка. Трябва бързо да покаже какво иска – доволни, но некадърни служители, или бързо и ефективно действие. Шах-шех. Чакаме следващия ход.