За зимното почистване - само с мускули не става

Тази седмица зимата напомни за себе си по впечатляващ начин и битката със стихията очаквано зае първо място сред новините.

Направи ми впечатление обаче, а вероятно не само на мен, видимото разминаване между мнението на държавата за това как се е справила и мнението на потърпевшите, и това разминаване в разбиранията и стандартите доведе до още повече изнервяне и в без това тежката обстановка.

Неволно станах очевидец и засегнат от бедствието в една от най-проблематичните области - Русенска, просто пътувах по работа дотам във вторник и вместо да се прибера в София в сряда вечер, се прибрах чак в петък следобяд, когато отвориха пътя.

Та за хронологията на събитията от първо лице.

В сряда следобяд циклонът стигна Русе и не можах да тръгна по обективни причини - имаше снежна буря с нулева видимост, остана надеждата за четвъртък. Тогава обаче пътят беше отворен чак в 15.30 следобяд, въпреки обещанията, че ще стане до обяд и чакащите (сред които и моя милост) останаха за още една нощ в града или по камионите. В петък най-накрая тръгнах, участъкът до Плевен беше проходим, но го минах за 3.5 часа с около 50 км. в час - с повече не можеше, тъй като асфалт никъде не се виждаше, беше изцяло сняг и лед, слаба посипка имаше по не повече от 10 % от пътя . В същото време слушах по различни радиостанции, че същият този път е изцяло почистен и проходим при зимни условия. За проходим - макар и с известна условност, такъв беше, но почистен решително не беше. По пътя се разминах или задминах не повече от 15-16 снегорина в двете посоки за около 170 км. (говоря за участъка до малко след Плевен), т.е. грубо по 1 на 10 километра, не беше никак трудно да ги преброя. Да не пропусна, сутринта кметът на Русе бодро обяви, че основните улици в града са изцяло почистени, а всъщност след многобройни танци по леда едвам излязох на пътя за Бяла.

Няма как да стане прилично почистване с този жалък ресурс от снегорини и трактори, повечето на видимо 10-15 години, даже с показни уволнения на несправили се чиновници, даже с мобилизиране на полиция, пожарна, гражданска защита и армия, даже с целодневно показване на угрижените физиономии на министри и членове на кризисни щабове. Просто това не е достатъчно, и възмутените и изнервени наши и чужди граждани, които бяха чакали десетки часове по блокирани пътища и в преспите трябва най-накрая да напомнят на правителството, че има сериозен проблем, който с пожарни действия може да бъде решен частично и недотам качествено, до следващата сериозна буря, когато пак ще се борим със зъби и нокти с хаоса.

Ще си кажа скромното мнение - проблемът според мен е в липсата на стратегическо планиране за справяне с почистването през зимата. Той започва с пълната липса на съоръжения против навяване около проблемните пътища и магистрали, минава през забавяне на подписването на договори с почистващи компании (или през подписването на твърде краткосрочни договори, което даже е по-лошо, защото как с договор за 3-4 години да инвестираш в сериозни машини, които не могат да се изплатят за по-малко от 8-10 години), липсата на капацитет за координация и контрол на същите тези компании от Агенция пътна инфраструктура и ресорното министерство, както и от хаотичното взаимодействие на централни с местни власти и останалите служби - полиция, пожарна, гражданска защита.

Резултатът от всичко това поне за мен е предизвестен, и ми омръзна да слушам оправдания, че няма пари, и да гледам как се уволняват хора на средни ръководни позиции, от които очевидно нещо зависи, но не важното. Парите винаги са недостатъчни и човешки грешки винаги ще има. Но според мен преди всичко няма достатъчно стратегически и организационен капацитет. А вече сме част от Европа, не мога да си представя, че Австрия или Италия или Унгария и Чехия примерно, които имат през зимата в планинските си части сходен климат с нашия не биха ни оказали консултанска и всякаква експертна помощ по темата.

Ако правителството наистина пусне планираните магистрали (дай боже) може да се очаква значимо покачване на трафика на леки и товарни коли, това ще означава и повече приходи в икономиката и от транзит на товари, и от туристи.

Дали обаче пътната ни инфраструктура и въобще държавата са подготовени да ги поемат и обслужат, особено в екстремни условия?

Да не се заблуждаваме и да не извиняваме с размера на бурята - отговорът в момента е твърдо не.

А за да можем да им предложим някакъв среден европейски стандарт е необходимо много и качествено различно от досегашното планиране и много работа, не от догодина или от когато се очаква да има повече пари за тази дейност, а от днес, за да имаме реални шансове наистина да станем европейска държава, в която когато се каже, че един път е почистен, гражданинът да повярва, че това е така.