За пистите, министрите и туристите

Голямо говорене настана миналата седмица по промените в закона за горите, които според преобладаващите мнения облагодетелствали "Витоша ски" и застрашавали екологията, а както обикновено почти никаква смислена дискусия не протече по същество - защо зимните ни курорти продължават да са толкова неконкурентни и зле уредени, че гонят даже средно претенциозните родни туристи от собствената им държава.

Аз съм такъв насила прокуден средностатичтически турист - от 4 години въпреки кризата със семейството си и приятели прекарваме по седмица на ски в чужбина - Италия и Австрия, и не ми хрумва даже да посетя Банско. Въпреки разликата в цената на почивката - не повече от 20 % впрочем, качеството на услугата е абсолютно несравнимо. А и още ми държи влага от последната ми Нова година преди 5 години там, когато чакахме 1 час да стигнем до кабинковия лифт и се бутахме пред него на опашка като за банани преди 1989 г. Да не споменавам за платените паркинги или пък за инфраструктурата в градчето, която видимо се задъхва да обслужва излишно многобройните построени хотели и гостите им, да не споменавам за съмнителната "национална" кухня в повечето ресторанти, или за безумните цени за чаша чай или кафе на пистите, или пък за бурната чалга, която слушахме в заведението в самата новогодишна нощ.

По скромното ми мнение зимните ни курорти няма да започнат да привличат платежоспособни туристи и въобще няма да станат дългосрочно конкурентноспособни нито с организирането на състезания за Световната купа, нито с бодряшки снимащите се министри в скиорски екипи, нито само с новоизграждащите се магистрали и пътища, нито с луксозните на пръв поглед хотели, това просто вече не е достатъчно, ние сме ужасно изостанали и някакви си 2 часа полет до Швейцария, Австрия, Италия или Франция ще убедят и най-закоравелия защитник на родния зимен туризъм колко сме далеч от европейския стандарт в този бизнес. България има твърде малко писти и поправката в закона, макар и безспорно облагодетелстваща конкретни субекти в момента, дългосрочно би трябвало да олекоти режима за изграждане на нови писти и да създаде повече възможности за повече пазар в сектор, в който големите играчи се броят на пръстите на ръката. Курортите ни биха могли да станат конкурентноспособни с много още работа и с конструктивен диалог между всички замесени - общините, дължавата, предпримачите, еколозите, туристите и гражданите. Всеки има да извърви пътя си и да предложи смислени решения, на базата на които да се постигне съгласие по конкретни мерки за подобряване на туристическия продукт, а не до настоящото приоритизиране на туризма, но главно на думи. Омръзнало ми е да слушам всеки ден (а вероятно и не само на мен) монолозите и оплакванията по медиите на един или друг замесен - държавата не получавала достъчно приходи от хитрите хотелиери и нямала пари (но не е създала ясен и прост регламент или правила или закон за всички собственици на ски съоръжения), собствениците на ски съоръжения пък нямали сигурност за бъдещето (но не се оплакват, че годишните им концесионни разходи за по-евтини от 1 бр. среден клас автомобил, а картите за пистите им са на 75 % от цените в Италия и Швейцария), еколозите са крайно притеснени, че природата е застрашена от изчезване, но не споменават, че без препитание първо ще изчезнат гражданите и т.н. и т.н.

И ако все пак не може да се постигне консенсус и да се вземат рационални решения, което няма да е изненадващо поне за мен - то тогава властта и конкретните ресорни министри като носещи отговорност в крайна сметка биха могли да проучат практиката на Австрия примерно - безброй писти, безупречна инфраструктура, запазена природа, ясни регламенти и закони, умерени цени за туристите, водещи до изключително конкурентноспособен продукт - при близо 5 пъти по-висок стандарт от България и близо 2 пъти по-високи данъци от нашите, и да се опитат да въведат възможното у нас, стига сме я измисляли толкова години топлата вода.

Ако министрите с отношение по темата толкова нямат време да отскочат до Австрия от участия в сутрешни блокове и евтини пиар акции, аз ще намеря време и въпреки кризата ще го направя и догодина, при това с удоволствие. Предполагам, че няма да съм само аз.