Защо Гърция е изправена пред фалит

И преди съм сравнявал взаимоотношенията между Германия Гърция с тези между скарани съпрузи, които хем не искат развод, хем до такава степен не могат да разберат гледната точка на другия, че са обречени на непрестанна вражда.

Гръцкият министър-председател, Алексис Ципрас, сигурно се е почувствал ужасно унизен от необходимостта да изпрати писмото „пратете пари по-скоро” до германския канцлер Ангела Меркел. В него, той се оплаква, че по отношението на европейските институции, изготвящи новия финансов спасителен план, не личи желанието за ново начало в тази напрегната връзка. Господин Ципрас ги обвинява в опит да принудят Гърция да извърши политически промени, които правителството на Сириза вече е отказало и които са били отхвърлени и от лидерите в еврозоната.

Това ни насочва към най-големия недостатък във февруарското споразумение между Гърция и еврозоната – а именно, че взаимното съгласие успя да маскира една отдавна съществуваща и дълбока емоционална и идеологическа бездна. Накратко, и двете страни искат другата да признае, че е допускала грешки в миналото, но си е взела поука и вече е започнала на чисто. Но нито Германия, нито Гърция е склонна да стори това.

Коментарът на гръцкия финансов министър, Янис Варуфакис, от миналата седмица е най-ясният признак за липсата на взаимно разбиране. Неговият аргумент е както верен, така и подстрекателски (с оглед на настоящите обстоятелства) – а именно, че 240-те милиарда евро спасителни средства, отпуснати от еврозоната и Международния валутен фонд, бяха на практика пропилени за безотговорните банки и инвеститори, които са отпускали пари на Гърция, вместо за самата Гърция.  

Ето и причината преговорите между гръцкото правителство и кредиторите от еврозоната да вървят толкова зле:

„Аз се противопоставих на спасителните заеми от Германия и други европейски държави през 2010 и 2012 години защото:

Тези заеми не бяха опит за спасяване на Гърция, а цинично прехвърляне на загуби от частните банки върху слабите плещи на най-слабите гръцки граждани (Колко от европейските данъкоплатци, които платиха за тези заеми, знаят, че над 90% от 240-те милиарда евро, отпуснати на Гърция, бяха налети във финансови институции, а не в държавата и нейния народ?”);
Беше ясно, че – по времето когато Гърция нямаше възможност да изплати съществуващите си дългове – строгите икономически условия за отпускане нови заеми на Гърция, щяха да смажат нейните и без друго нищожни приходи и да направят изплащането на дълговете дори по-непосилно;
„Спасителното” бреме щеше, рано или късно, да натежи на европейските данъкоплатци, след като слабите гръцки граждани вече са се пречупили под тежестта на своите огромни дългове (тъй като по-заможните вече са депозирали богатствата си във Франкфурт, Лондон и други градове);
Подвеждането на народи и парламенти, представяйки спасяването на банките като акт на „солидарност спрямо Гърция”, щеше да настрои германците против гърците и обратното, а, в крайна сметка, и цялата Европа – срещу самата себе си.”

Повечето икономисти биха казали, че историята доказва правотата на Варуфакис: наказанието на гръцкия народ за безотговорното теглене на заеми от страна на правителството и безотговорното отпускане на заеми от страна на гръцките банки стигнаха много по-далеч от необходимото, за да бъде въведена в Гърция някаква фискална дисциплина.

Дали е мъдро и дипломатично да казват на германците, че грешат и че са егоисти, в точно този критичен момент, е доста спорно. Не изглежда, че двете страни на конфликта ще си простят и ще продължат напред.

Така стигаме и до най-важния откъс от писмото на Ципрас до Ангела Меркел, в който се потвърждава, че отказът на Европейската централна банка да премахне ограниченията върху финансирането на гръцките банки и върху възможността на последните да отпускат краткосрочни заеми на Атина биха довели до фалит на Гърция. Ако ЕЦБ не отпусне хватката си и ако еврозоната на ускори плановете си за отпускане на допълнителни средства, Атина наистина няма да може да изплати съществуващите си дългове.

Господин Ципрас ясно заявява, че ако се наложи да избира между невъзможността да върне заемите на международните кредитори (включително и на МВФ) и това, да изплати възнагражденията на гръцките държавни служители, би предпочел фалита. Този изход не би бил равносилен на излизане от еврозоната, но последното би станало факт скоро след това, тъй като фалитът на страна-членка на Европейския съюз би означавал, че опитите за съживяване на нейната икономика в рамките на валутния съюз са били пълен провал.

Робърт Пестън, икономически редактор на BBC, за BBC.com