Зелена карта за България

Страните с отворена имиграционна политика са сред най-успешните в света

Зелена карта за България, защо не? Особено след като Световната банка ни нареди като петата най-застаряваща нация в света. Темповете са по-драстични отколкото в редица развити икономики, които от десетилетия се борят с икономическия натиск идващ от застаряващото население. България остаря преди да забогатее.

Исторически погледнато това развитие граничи с абсурда – страната ни е  на географски кръстопът, нацията се е формирала при смесването на множество мигриращи националности. Цялата ни история е преминала под знака или на мирното заселване на големи групи хора по нашите земи, които са се включвали в нацията ни. Или на други, които са идвали с огън и меч. Накратко, почти никога не е имало дефицит на демографски интерес и динамика на нашата територия.

Какво се случи през 20-ти и 21-ви век, за да стигнем дотук и какво да правим сега? Отговорът на първия въпрос е прост – случи се социализмът. Българската държава се затвори в себе си, придвижването на хора се ограничи дори на селищно ниво и прекарахме няколко десетилетия в измамния комфорт на илюзорно и изкуствено икономическо развитие, помпано от СССР и задвижвано от увеличаваща се планина от държавен дълг. Манталитетът на много хора бе променен, те бяха постепенно приучени да възприемт всички извън СИВ като врагове. Голяма част от по-старото поколение и днес продължава да живее с тези убеждения. По-младите, обаче, видяха в Запада забранения плод през годините на последните издихания на комунизма и в момента, в който бариерите паднаха, се втурнаха натам да търсят по-добри условия за живот.

По-простичко казано, те избягаха при капитализма, а старите останаха да се опитват да си върнат изгубения социализъм.

Но каквото станало – станало, отговорът на втория въпрос, а именно какво да правим, също не е сложен – да се върнем към това, което ни е създало като народ – свободната имиграция.

Въпреки политическия популизъм насочен срещу имигрантите като причина за всяко зло, който традиционно е в подем по време на криза, икономиката е категорична, че свободното придвижване на хора е съществен и устойчив стимул. Много от най-богатите държави днес са създадени изцяло или в съществена степен от имигранти – САЩ, Австралия, Нова Зенландия, Канада, Холандия и други. Фактите за приноса на имигрантите към развитите икономики са повече от красноречиви. Днес всяка една от седем компании във Великобритания е създадена от имигранти. Те са традиционно по-отворени за бизнес, заради по-голямата си склонност да рискуват. 17.2% от имигрантите във Великобритания са предприемачи (на средна възраст  44.3 години), докато  сред кореняците британци прожцентът е 10.4 (на средна възраст от 52.1 години). Дори приносът на нашите сънародници е значителен – 8 938 британски фирми са създадени от българи.

Ситуацията в САЩ е още по-впечатляваща – над 40% от фирмите във Fortune 500 са създадени от имигранти или от техните деца, както и седем от десетте фирми с най-скъпите брандове в света. Около 25% от високотехнологичните стартапи в САЩ се създават от имигранти, като процентът е още по-впечатляващ за някои щати като Ню Джърси, Масачузетс и Калифорния, където надминава 40. Имигранти в САЩ създават почти половината от компаниите, в които инвестират фондовете за рисков капитал. Струва си да споменем, че в САЩ над 60% от чужденците завършили докторат в научна или инженерна област и получили временна виза остават да работят и живеят в страната.

На фона на тези данни, желанието ни да се опазим от лошите чужденци изглежда комично. Разбира се, България не е САЩ и трудно бихме могли да се надяваме, че при освободен имиграционен режим, към нас ще се стекат същите по качество хора – нито имаме образователната система, нито бизнес климата, нито бизнес обществото, нито развитата финансова система. Въпреки това, ако погледнем страната си в глобална перспектива, то можем да сме доста убедени, че граждани на около 2/3 от страните в света не биха имали нищо против да се преселят у нас и да потърсят по-добри условия за развитие. България е бедна в сравнение с развитите западни демокрации, но се класира устойчиво в долната 1/3 и 1/4 на повечето световни класации (тоест поне в 2/3 от страните по света хората живеят по-бедно). И с оглед на членството в ЕС и НАТО, България може да бъде притегателна дестинация при правилните политики.

Тъй като по ред причини е невъзможно да направим достатъчно бързо либерализация на имиграционния си режим (както казахме, не малка част от по-възрастните българи продължават да смятат чужденците за врагове, както и част от ниско образованата младеж), то е разумно да започнем с някои много ефективни практики, които доказано работят.

Например, да установим облекчен визов режим с право за престой и работа за чужденци с висше образование, както и за хора с определени специалности, където имаме недостиг на кадри – инженерни и технически. Друга находчива политика е да улесним придобиването на гражданство за чужденци, които са основали компания и наели определен брой работници или са реализирали определен оборот след първата или втората година от съществуването на фирмата. Би трябвало да се сведат до минимум и ограниченията за младежи с чуждо гражданство, които биха искали да учат в български университети. Но и паралелно с това да облекчим режимите за създаване и откриване на чужди учебни заведения в България, особено ако те не се обвързват по никакъв начин с държавно субсидиране.

Нито една държава не би трябвало да се пази от хора, които желаят да работят за себе си и за семействата си на нейна територия. Историята е доказала многократно, че страните с отворена имиграционна политика са сред най-успешните - икономически, социално, културно, а и политически. България също е била такава държава през вековете и дори се е създала по този начин. Разрешаването на злощастната и до голяма степен абсурдна демографска криза днес не е трудна задача от икономическа гледна точка – трябва да си спомним собственото минало и да препишем от западните си приятели работещите политики. Като все пак имаме пред вид, че времето за разрешаване на тази относително лесна задача изтича бързо.

В статията е ползвана информация от www.economist.com, www.reuters.com, online.wsj.com и www.cityam.com