Знанието – по-добрата магистрала...

Подобряването на инфраструктурата в страната е приоритет на властта. И то напълно справедлив и оправдан приоритет. Който и да е бивш министър-председател, че дори и настоящият едва ли би могъл да обясни на 25% от българското население, че в 21. в. е нормално да няма канализация (такъв беше делът, по спомени, от последното преброяване). Или пък кой да е бивш транспортен или „благоустройствен” (Боже, колко нелепо звучи в нашия случай!) министър да вземе и разумно да оправдае дупките по пътищата, липсата на маркировка и другите добре познати на всички ни безобразия...

Но само едни голи магистрали не стигат. Защото до няколко години може да се окаже, че имаме идеални магистрали и неуки хора, които застават край тях – кой с протегната ръка, кой с надигната пола, за да получи някоя дребна пара или да продаде малко плът със съмнителна свежест. Липсват адекватни знания и умения, както евфемистично бихме нарекли откровената неграмотност и мързел, които с инфраструктурна гъстота са покрили голяма част от икономически активното (на теория) население. И честно казано – няма как да обвиним само чалгата за това. Не издържа и мита за „отличното” образование при социализма – до висшето такова напр. достъп имаха само „комсомолци”, а до по-печелившите специалности – баш „свои” хора. На практика, 10-и ноември все още дори не се е запътил към образователната система – там все още се управлява с интриги, със страх и със задушаване на всеки опит за пускане на свеж въздух. На всяко ниво – от предучилищното образование та до академичните среди пъпли фрапираща... щях да изпусна една дума, която евфемистично ще заменя с „незаинтересованост”...

Миналата седмица министър Томислав Дончев заяви на форума на списание „Мениджър” в Пловдив, че следващите непосредствени приоритети на правителството ще бъдат: зелената икономика, иновациите и икономиката на знанието. Според моя добър приятел и колега – редакторът на раздел „Мениджмънт” Венцислав Савов – за първото било добре да пестим топла вода. Тук бих възразил, че голямата част от българите трябва да бойкотират зелената икономика и да се къпят по-често. Последните два приоритета обаче пряко касаят образованието и нашето отношение към него. Има вероятност по „дипломи за висше образование на глава от населението” вече да сме достигнали „дупки по пътищата на глава от населението” – а това е най-страшната инфлация, защото знанието е една от новите световни валути. Дипломите, които много от българските университети раздават са като хиперинфлационни германски марки от 1923 г. – с много нули, без стойност и с тях нищо не може да се купи. Чувал съм, че хората тогава дори си лепяли марките по стените, вместо тапети. Горе-долу същото може да се направи и с голяма част от българските дипломи...

Затова е крайно време с възрожденски патос и наивитет да се втурнем към придобиването на определени приложими знания и умения. И няма защо да се обиждаме на Бойко Борисов, че праща част от вишистите да пасат овцете – нали ние сме си го избрали за „пастир”. А и овцете, за разлика от министрите и министър-председателите могат да формират определен експортен потенциал – досега не съм чул случай да сме се прославили в чужбина с някой министър, а българското овче сирене (ако е истинско) печели само одобрение. Затова вместо да бъдат пращани ИТ-специалистите да пасат овцете, може би е време министъра на образованието да бъде подбран от някоя по-хищна властова зодия...