И замириса на газ

Докато следях новогодишния екшън „Премиерът спасява 200 хил. души от студ и мрак, предизвикан от „Овергаз“, спонтанно си спомних за друг подобен сюжет от април 2012 г. Тогава заради забавени с месеци заплати миньорите от „ГОРУБСО - Мадан“ излязоха на протест. Веднага в родопското градче долетя Бойко Борисов (все още в първия си мандат начело на правителството) - разбира се, за да спасява трудещите се. И по нощна доба убеди мажоритарния собственик на „ГОРУБСО-Мадан“ Валентин Захариев да прехвърли безплатно своите 80% от дружеството на консорциум между "Минстрой" и КЦМ-Пловдив. Миньорите светкавично след сделката си получиха заплатите и посрещнаха Борисов на площада като спасител.

На практика тогава лично министър-председателят се намеси в чисто корпоративни отношения, и то с фрапиращи облаги за едната страна.

Преди дни на 31 декември започнаха странни тревожни движения на най-високо ниво – спешни заседания по инициатива на самия Борисов, пресконференции, драма. В онези часове почти нищо не разбрахме -  само че има опасност част от съгражданите ни, чиито домакинства се захранват от „Овергаз“ на Сашо Дончев, да останат на студено и тъмно и че лично премиерът се е намесил, за да не се случи това. След празниците се появиха и други версии за случката. Оказа се, че руската „Газпром“ излиза от съдружието си с „Овергаз“ и между двете фирми има някакво напрежение. Но разумно погледнато това си е спор между две търговски дружества и няма нужда от такъв ажиотаж на толкова високо правителствено ниво. Остава да предположим, че очевидното разместване на пластовете на българския газов пазар е превъзбудило въображението и е изострило апетитите на евентуалните нови играчи. Сашо Дончев изпадна в светкавична и тотална немилост пред медиите, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски. Пресаташето на „Овергаз“ Нери Терзиева заподозря опит за незаконно превземане на бизнес. Защо обаче в нещо подобно би се намесил с такава страст премиерът? И защо той се озова в главната роля на този сюжет?

Веднага след Нова година Борисов даде две магистрални интервюта, от които силно замириса на газ. (Едното – според собствените му признания – се е състояло още в 9 часа сутринта на 1 януари пред главния редактор на „Труд“ Петьо Блъсков.) В тях той отново заговори за „Южен поток“, и то в положителна светлина, а не като проява на руско имперско влияние, за газоразпределителен хъб в България, обвини Сашо Дончев в „наглост“ и „безотговорност“. Обясни, че се е включил с такава страст в драмата около „Овергаз“, за да не скочат останалите на тъмно и студено домакинства срещу правителството като през зимата на 2012 г. И най-вече, разбира се, каза той, участва в това активно, за да не мръзнат хората. Нещо като аргументацията, че прави всичко, за да спаси заплатите на миньорите от „ГОРУБСО-Мадан“.

Не разбирам нищо от газов пазар, нека разместванията там да оставим на компетентните анализатори. Но ми се струва, че мога да кажа кой е общият знаменател на всички описани дотук случки.
От напомнянето на Борисов за зимата на 2012 г. наднича ДПС. Въпреки бурните протести по улиците срещу управлението му, той настояваше, че ще остане на власт, за да се бори с „Местан и Станишев“. А веднага след като подаде оставката на кабинета си на 20 февруари, малко емоционално хвърли от парламентарната трибуна бомбата, че Доган е готвил атентат срещу него. След това не всекидневните шествия по улиците, продължили повече от година, а именно ДПС реши връщането му във властта през 2014 г. Тръгна се към нови избори, след като Местан обяви, че партията му оттегля подкрепата си за правителството на Орешарски.

Та днес, когато имаме премиерска намеса в корпоративен спор, предадена като „спасителски жест“, и мощна медийна атака от страна на Борисов с мирис на газ и власт, някак си естествено се сещаме за ДПС.

Обаче отвъд асоциациите всички замесени страни около кризата с „Овергаз“ ни дължат обяснение какво точно се случва, защото не ни е много ясно – само редим логически пъзели, спомняме си аналогични случки и гадаем. И Сашо Дончев оглушително мълчи заедно със своя в. „Сега“.

И по пътя на тази логика се чудя: дали миризмата на газ не се понесе още по Коледа, когато Доган съсече Местан? Дали това не бе първата серия в целия сюжет? Защото и тогава не разбрахме твърде какво точно се случи, а част от играчите бяха същите, медийната пропаганда беше подобна, а действията на Местан, заради които падна главата му, бяха известни отдавна на всички ни. А как се вписва във всичко това прокуждането и разжалването на Христо Бисеров? Защото и там останаха въпроси…

Със сигурност предстоят сюжетни обрати, вече с ясен мирис на газ. И новият въпрос е: #КОЙ иска да влезе в бизнеса със синьо гориво и на какво ниво е договорено това?