Икономика на точните пари и дребните сметки

Никога досега не съм бил в чужда страна, където при покупка да са ме питали дали имам „... по-дребни или точно пари”, да не говорим за киселото: „... ми съжалявам, но нямам да върна...” Дреболия, ще кажат някои и ще спрат да четат този текст; проблемът е, че именно тези толкова дребни и наглед незначителни особености на българския бизнес са знак за доста по-сериозни проблеми, които винаги ще ни държат на опашката в коя да е класация за реално подобрение на клиентски ориентирания бизнес. Така както леката температура в човешкия организъм показва, че някъде вътре тече възпалителен процес, по същия начин „точнопарично-ориентираният-бизнес” показва, че има сериозно дегенеративно заболяване в самия начин на правене на бизнес.

Лошо отношение към потребителя

Няма да направя голямо откритие, ако ви кажа, че неприемането на пари от купувач е като решителен отказ от заплата – особено при сегашните пазарни обороти и свити печалби. Затова и никога няма да имаме български аналог на „McDonalds”, където евтиният сандвич с „програмирана” стотинка за касиера изгражда култура в потреблението и за двете страни. Това решение е израз на едно по-дълбоко прозрение, че не е важно дали сандвичът се купува с 99 монети по 1 стотинка или със 100-левова банкнота – важното е каква е печалбата от парите и дали клиентът се връща доволен ЗА ОЩЕ ПОКУПКИ.

Лоша перспектива за по-печеливш клиентски ориентиран бизнес

Самият въпрос за точно пари след подадена по-едра банкнота е агресивен и обиден – клиентът може би се опитва да покаже някакъв статус и да го „предаде” и на търговеца. Отказът на едрите пари може психологически да се тълкува и като отказ от постигане на по-висок статус от търговеца. В този случай естествената реакция е, че потребителят търси място, където търговецът може да стои на по-високо или поне на същото ниво като очакването. Но за да не го усложняваме твърде много – това е още една ГУБЕЩА ПРАКТИКА, особено при търговията на дребно с бързооборотни стоки – повярвайте, дискаунтърите и останалите вериги винаги ще намерят начин да имат „точно пари” във ВСЯКА КАСА!

Слаба увереност в собствената бизнес перспектива

Събирането на оборота „до стотинка” и съответната липса на оборотни пари в касата показва, че:

А) Бизнесът върви с твърде малка възможност за разпределение между печалба и оборотни средства – възниква въпросът, ЗАЩО ИЗОБЩО СЕ ПРАВИ ПОДОБЕН БИЗНЕС?!

Б) Собствениците се страхуват от кражби от персонала, крият данъци или едното е свързано с другото – така или иначе загубите от пропуснати покупки с „неточно пари” ще нарастват и най-лошото е че това ще става за сметка на по-ориентираните към клиента търговци.

Държава, пълна с дребни сметки никога не може да бъде велика държава

Всякакви претенции за туристически продукт, привличане на частни инвеститори и др. подобни са утопия в обществена и икономическа среда, където основен принцип е да се направи малка сделка с максимум печалба и минимум усилия. Дори други български „обичаи” – да се чукне солницата, пълна с влажна сол и да се подуши олиото, преди да се сложи в салатата не са така страшни, както общото българско желание работата да се върши с минимален личен принос...