Исландците изгониха премиера си. Защо не протестираме като тях?

Защо не можем да приличаме повече на Исландия? Това e изречение, което никога не съм си представял, че ще напиша. Когато обаче видях снимките на хиляди възмутени исландци, излезли по улиците, за да протестират срещу измамите на премиера си, ми се прииска и британците да демонстрираме същата нулева толерантност към данъчните афери на богатите и влиятелни членове на обществото.

Сигмундур Давид Гунлаугсон, който стана министър-председател на Исландия през 2013 година, е обвинен в укриване на милиони долари от данъци посредством офшорна компания, основана през 2007 година на Британските вирджински острови (и не декларира участие в компанията през 2009 година, когато става депутат). Това разкритие изглежда особено скандално на фона на колапса на банковата система на Исландия и болката, която той причини. И днес Гунлаугсон бе принуден да се оттегли.

Потайност и заплетеност се бяха натрупали около глобалната мрежа от данъчни убежища като необходим щит срещу любопитните погледи, но мащабното изтичане на документи от панамската адвокатска кантора „Мосак Фонсека” и упоритата изследователска дейност на консорциума на разследващи журналисти от 80 държави хвърлиха светлина върху този международен скандал, а неизбежните последици не закъсняха.

Добрите жители на Рейкявик не бяха наясно с тънките подробности около действията на политическия си лидер, но знаеха, че той се е провинил, защото за тях плащането на данъци е по-скоро морален дълг, отколкото правно задължение. Не съм убеден, че британци споделяме тази нагласа… или пък американците. Ние по-скоро свиваме рамене, отколкото да настояваме за промяна с директен и убедителен подход. Оказваме се засмукани в законодателен дебат, който се превръща във въпрос на семантика. Отбягване или укриване? Легитимно финансово планиране или незаконна дейност?

Ще ми се въпросът да беше формулиран другояче. Смятате ли, че е морално оправдано да не плащате пълния размер на данъците си? Как може да е правилно да лишавате хазната от милиони, които трябва да бъдат вложени в образованието на децата ни или в грижа за болните ни? Може би е законно – и докато не започнем да протестираме с постоянство, ще си остане такова, – но това значи ли, че е морално? Разбира се, че не. Трябва да възхваляваме онези, които плащат данъците си – винаги съм смятал, че разпространяването на списък с топ британските данъкоплатци би било логична стъпка, – и да назоваваме и засрамваме онези, които не го правят.

Тези разкрития преди всичко подхранват тихия гняв, който повечето изпитват към държавния апарат или бизнеса. Още не сме получили адекватно възмездие за финансовата криза от 2007-8, а вече изскачат компромати за богатите и привилегированите, които разиграват системата в своя изгода. Това неизбежно ще има зловреден ефект върху обществото.

Докато губят вяра в установените структури, гражданите на зрели, либерални демокрации ще прибягват към екстремни решения. Това до известна степен обяснява възхода на Доналд Тръмп и Джеръми Корбин, както и нарастващата популярност на крайнодесните партии в Европа. Нуждаем се от отговори, а гражданите на Исландия са единствените, открили мирен – и, надявам се, ефективен – израз на гнева си.

Саймън Келнър, главен редактор на британския вестник Independent в периода 1998-2011, за Independent.co.uk