Кóга ке ги догонааме браќата македонци...

В чест на започващите веселия около Трифон Зарезан, (1-14 февруари) празникът, за който нямаме никакви конфликти около празнуването и по стария, и по новия стил, че и помежду двете дати, тази седмица коментарът е кратък пътепис за едно пътуване до Македония, което направихме миналата седмица. Когато за пръв път преди няколко месеца посетихме с жена ми комшийската държава, трябва да си призная, че отидох с очакването да видя как сме по-напреднали от тях. И разочарованието беше огромно, когато просто установихме, ЧЕ НЕ СМЕ! Или поне, че напредъкът не е към хубаво... Няма да влизам в твърде големи подробности, но ще ви разкажа за няколко епизода от второто ни пътуване. Връзката с темата за маркетинга е основно в това, което видяхме като потребители на туристическа услуга и което горещо ви пожелаваме да видите и вие – не е далече, а си струва. Особено горещо препоръчваме 3-4 дневна екскурзия на българските ресторантьори, защото има какво да видят, да опитат и най-вече – да вземат да научат...

Първо – изненада ни липсата на кофти кръчми. Излизахме и сядахме напосоки и това, което ни изуми е колко непресторено любезни са хората във ВСЯКА категория заведение. Изцяло мъжкият състав на сервитьорското братство беше приветлив, разговорлив и винаги готов да направи изяждането на 10-ина кебабчета запомнящо се преживяване. Разговорите течаха без напрягане, без грам намръщване от двете страни и с необходимата доза балканска самоирония. Нито един от хората, които ни обслужваше, не се държа, сякаш мрази работата си и я върши само временно, преди да бъде изпратен на висок дипломатически пост, където да оценят обективно способността му да пресича мляко с поглед. Дори дребна вметка като тази, че предпочитам да пия содата от бутилката, вместо да ми я наливат в чаша, беше посрещната с усмивка и думите: „... нáучим се!”

Като споменахме кебабчетата – в Македония все още не са открили следните български „изобретения”:

Сирене с вкус на всичко останало, освен на сирене;

Ракия, направена по всякакви химически технологии, освен чрез дестилиране на гроздови/плодови джибри;

Месни продукти, в които съдържанието на месо е отбелязано, защото една крава е пасла на километър от мястото, където се произвеждат;

Хляб, който НАСА е разработила, за да трови руски космонавти, но правителството е решило да не се забърква.

С всички стилови упражнения по-горе всъщност исках да кажа, че хората в Македония ядат и пият истински неща и въпреки, че държавата им е едно 10-ина години назад, но се радват на живота, както ние вече рядко успяваме.

От Нова година в македонските заведения пушенето е забранено и НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ! Обществото е малко скандализирано, но се долавя и определена доза гордост, че има държава и правила и те трябва да се уважават.

Македонците нямат много артефакти на национална идентичност и затова си ги строят. Ние имаме, но предпочитаме да ги рушим или да се срамуваме от тях...