Как всъщност работи икономиката?

СВЕТОВНАТА КРИЗА ДОВЕДЕ, или би трябвало да доведе, до криза в икономическата наука – в основните идеи за това как функционират икономиките. Доминиращата макроикономическа парадигма** не само не успя да предскаже кризата, но и постанови, че такава криза не би могла да възникне на рационални пазари с рационални очаквания. Монетарните и регулаторните политики, базирани на тази доминираща представа, изиграха централна роля за възникването на кризата. Десетилетия наред се занимавам с критика на стандартната парадигма, опитвайки се да създам модели, при които рационални индивиди си взаимодействат с несъвършена и асиметрична информация. Резултатите бяха унищожителни за голяма част от традиционните представи. С Брус Грийнуълд, професор в Колумбийския университет, например доказах, че причината

невидимата ръка на Адам Смит*** често да изглежда невидима е, че тя липсва – традиционните пазари не са ефективни, когато информацията е несъвършена или асиметрична или рисковите пазари не са завършени – тоест винаги. С икономиста Санфърд Гросман демонстрирах, че финансовите пазари не могат да бъдат информационно ефективни. Ако бяха такива, идеално пренасящи информация от информираните към неинформираните чрез цените, никой не би имал какъвто и да било стимул да събира информация. С инвеститора Андрю Уайс обясних защо финансовите пазари често се характеризират чрез разпределянето на кредити.

По-късно започнах да изследвам последиците от тези микроикономически предположения за макроикономиката – за движенията в брутния вътрешен продукт и безработицата. И за политиките, предвидени да стабилизират икономиката и да я поддържат близо до пълна заетост със силен растеж. Финансовата криза и неуспехът на политиките да възстановят икономиката до пълна заетост или дори да възобновят кредитирането правят отново неотложна тази изследователска програма, която ще бъде фокус на моите усилия през 2011 година. Разбира се, работата по

конструирането на нова парадигма е огромна, но ние имаме късмет, защото основите се разработват през последните две десетилетия. Една от тях е изучаването на пазарните несъвършенства, които произтичат от несъвършената и асиметрична информация. Друга причина е нарастващото поле на поведенческата икономика, която се съсредоточава върху множеството начини, по които поведението на индивидите се различава от предвиденото в модели, предполагащи пълна рационалност.

Казват, че старите идеи, без значение колко радикално са дискредитирани, умират бавно – със смъртта на всеки един от техните поддръжници. В икономическата наука

битката се води за младите умове. В Колумбийския университет ние подлагаме нашите студенти на голямо разнообразие от подходи. Все повече те питат защо трябва да губят време и да изучават идеи и модели, които очевидно са плод на заблуда. Приемам това като знак за надежда, който окуражава мен и останалите да удвоим усилията си. Наскоро създаденият Институт за ново икономическо мислене*** осигурява ресурси и глобална платформа, които могат да създадат новата парадигма.

---------------------------------------------------------------------------------------------

 * Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика, бивш шеф на Световната банка и бивш икономически съветник на американския президент Бил Клинтън

 ** Парадигмата е ключов модел, образец или метод за постигане на определени цели.

 *** Британски икономист (1723-1790), първи апологет на либерализма.

**** Institute for New Economic Thinking е създаден през октомври 2009 г. в Ню Йорк. Основен дарител с 50 млн. долара е Джордж Сорос.

© Всички права запазени. Harvard Business School Publishing Corporation, 2011