Как да живеем добре и с по-ниски доходи

„Знам какво да правя с парите си, но ми е малка заплата и не мога нищо да спестявам?”, „Кажи ми как да инвестирам с 600 лева на месец? След плащането на сметките нищо не остава”, „Добре звучи, но това е за хора с много пари”. Не знам дали сте чували подобни коментари, аз - всеки ден.

Как да се справим с финансите си, дори да нямаме високи доходи? На първо място е нормално да помислим за увеличение на доходите, но има някои ситуации, в които това е невъзможно или много трудно.

За начало ще ви разкажа малко за себе си. Аз не съм роден със сребърна лъжичка в устата, дори напротив. Преди да се пенсионират родителите ми бяха обикновени служители в мина, а аз съм живял до 6-годишната си възраст на село при баба ми и дядо ми. Те също не са богати – имаха само малко стопанство с животни и градина, които осигуряваха прясно месо, яйца, мляко, плодове и зеленчуци на трапезата. От тях се научих да ценя това, което имам и да постигам с труд всичко, а не да чакам наготово и да се оплаквам, че нищо не става.

На училище съм ходил само със стотинки като джобни, вкъщи е имало нещо сготвено, а почивката беше веднъж в годината, т.е. както всички деца по онова време. Първата ми „официална” работа

с трудова книжка беше на 16 години, а след това всяка ваканция  съм работил.

През студентските ми години не съм имал кола и не съм хвърлял салфетки по дискотеките. Няколко месеца след завършването си намерих работа за 203 лева чисто (и тогава не бяха много) и така не съм спирал да работя през последните 13 години. С много труд и постоянство се издигнах в кариерата, като преди 2 години напуснах корпоративния свят и започнах от нулата да градя собствен бизнес.

След това лирическо отклонение, започваме с конкретните неща, които може да направим, за да сме финансово добре, дори ако получаваме малка заплата.

„Наследство ми е, от родителите ми е”

Да, ще си говорим за нашето жилище. На първо място, нека се запитаме къде живеем – в кой град (или село) и в коя негова част? Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че 95% от българите живеят в собствено жилище, което ни отрежда 2-ро място в ЕС след Румъния и едно от челните в света.

А собственото жилище си е богатство, особено, ако е в по-голям град или по-голямо като площ. Как може да казваш, че нямаш пари и живееш с малка заплата, като имаш жилище, което може да

продадеш и да купиш по-малко или да се преместиш в по-малък град? Всеки, който има жилище в София автоматично излиза от категория „беден”, независимо от дохода. Спокойно може да си продаде жилището и да отиде в по-малък град, където е много по-евтино.

Обратното също важи. Няма работа в твоя град или получаваш ниска заплата – събери си багажа и отиди в по-голям град с повече възможности. Ти не си дърво и нямаш корени. Ще е трудно – да, така е, няма нищо лесно. Аз съм пътувал доста години до София, като е имало периоди, в които отиването до работа ми е отнемало около 2 часа и половина, връщането – още толкова, а това са 5 часа на ден. След това живях няколко години в столицата, но от 3 години съм в по-малък град, където се чувствам страхотно и със сигурност разходите са ни доста по-ниски.

Когато предложа на някой да живее в Ботевград, Перник, Радомир, Дупница, Кюстендил или Елин Пелин, вместо в София, веднага чувам „Пътуването е много”, а разговорът продължава „колко е скъпо всичко”, „взимам малка заплата” и „не мога да спестявам”.

Следващият въпрос, който трябва да си зададем: В какво живея? Тристаен апартамент не е ли малко голям за семейство с едно дете или без деца? „Този ми е наследствен”, „Ще ми идват на гости роднини от време на време”, „Нека има” – не ми звучат като сериозни доводи. Ако сме в това положение, може да продадем голямото жилище, да вземем по-малко, а разликата да

инвестираме (първо в себе си, а после и в активи, които да ни носят доход).

„Нямам пари и затова взимам кредити”

В това няма никаква логика. Не ни стигат парите и взимаме на заем, като след това лихвите и таксите ни правят още по-бедни. И студентите първи курс по икономика знаят, че „цената” на кредитите е най-висока за хората с ниски доходи, просто защото те са по-рискови за банките и другите кредитни институции. А те напипаха доста добре тази ниша и вече усилено предлагат „бързи заеми до заплата”, а те не са евтини, нали знаете?

Ако взимаме ниска заплата, последното нещо, което трябва да правим, е да взимаме кредити. За извънредни ситуации, свързани с нашето здраве и живот е допустимо, но да се хващаме на въдицата на момичетата в магазините за техника и да си купуваме голям телевизор или таблет за детето на изплащане е престъпление срещу нашето бъдеще. А, повярвайте ми, това го виждам всеки ден.

„Взех я на старо, не е много скъпа”

Колата е другия пасив, след жилището, по който отиват много пари. Когато започнах първата си работа нямах кола и въпреки малката ми заплата успявах да спестя между 50 и 100 лева на месец.

На 26 години изкарах шофьорските курсове и си купих първата кола, не в първа младост. И разходите започнаха – 150 лева на година за застраховка Гражданска отговорност, 300 лева за Каско, смяна на гуми – 300 лева, нов акумулатор – 200 лева, смяна на ремъци, леки и по-тежки ремонти, данък, технически преглед и като последен разход – гориво, чиято цена не е като в САЩ или в арабските страни.

Тук, дори няма да споменавам какви са разходите за нов автомобил или такъв на лизинг. Идва интересната част – повечето хора, които се оплакват, че получават (или „взимат”, но никога не „изкарват”) малка заплата имат автомобил. Вече чувам някой да казва, че в 21 век, колата е стока от първа необходимост (нещо като iPhone 6 Plus).

А, така ли е наистина?

Може ли да се придвижваш в София без автомобил? Да, в 90% от случаите. Има едни 10% от хората, които работят или живеят доста далеч от всякакви превозни средства на градския транспорт или самото придвижване не е удобно. Тях ги оправдавам, донякъде.

И това е в София. Какво остава за по-малките градове, където почти всичко е на пешеходно разстояние. Аз също приемам колата за мое продължение, което ме прави мързелив. Преди разстояние от няколко километра не беше проблем, а сега краката сами ме водят към колата и докато се усетя паля и потеглям. Няма да ви казвам какви проблеми и болести може да ви докарат

обездвижването и непрекъснатото седене. 

Другият аргумент, който чувам е, че с автомобила се спестява доста време и е по-удобен. Така е, но ако работиш за малко пари, той необходим ли ти е, наистина. Колата е просто стока, която трябва много добре да прецениш дали може да си позволиш и да знаеш, че покупната цена (и горивото) са най-малкия разход.

„Няма да се пазаря”

Става въпрос спестяването на пари при покупка. Така или иначе пазаруваме, защо да не получим повече за нашите пари. Тук, обаче, има един голям проблем – българите са европейци и това да се пазарят не им е присъщо, ориенталско е някак си (въпреки че всеки има история за оня турчин, с който са се пазарили на Капалъ Чарши). Аз го преодолях и това ми спести доста пари, както лични, така и за бизнеса.

Ще ви дам един пример. Когато обзавеждахме кухнята си, отидох в магазин на известна верига за техника и казах, че искам да си купя хладилник, фурна, съдомиялна и абсорбатор. Попитах за отстъпка. Дойде служителят, който отговаряше за този сектор от магазина и му казах „Решил съм да си купя тези уреди от вас, защото ми харесва обслужването и получих добра консултация от

вашите колеги, но вашите цени са същите като в други магазини. Може ли да се договорим за отстъпка?”. След „дежурното” искане на разрешение от шефа, получих близо 400 лева отстъпка, с която си купихме и котлони за кухнята.

Когато споделих за тази „тактика” на един приятел, той ми каза, че не иска да се прави на интересен и да се пазари. Разбира се, той не е единствения. Друго си е да извадиш една пачка със стотачки и да платиш пълната цена в брой. Самочувствието е друго, нали? Но, ако всеки лев ти е ценен и знаеш как си го изкарал, няма ли да искаш да получиш повече за него? Аз искам, а вие?

Грешно разбраното „достойнство” пречи на много хора да живеят по-добре. Където мога, винаги си търся отстъпка или нещо допълнително, а това е почти навсякъде (без хипермаркетите, може би). Купуваш си 4 летни гуми, защо смяната и балансирането да не са безплатни? Или се колебая дали да си купя нещо, но бюджета ми е с 10% по-нисък. Защо да не кажа „Това много ми харесва, но съм определил за тази покупка по-малко пари. Може ли да получа отстъпка?”. За мен, това е нормално, независимо дали съм купувач или продавач, но последното нещо, което ще си позволя да кажа е „Ти за тези пари какво очакваш?”, както ми се е случвало.

Разбира се, това не е единствения начин да се спестят пари. Промоциите са национален спорт у нас и всички магазини се надпреварват да предлагат все по-големи отстъпки. Защо да не се възползваме? Тук, не става въпрос да си купуваме евтини и не толкова качествени неща (макар, че ако имаш ниски доходи, това е нормално), а да получиш същите стоки на по-ниски цени. Имам доста карти за „лоялен” клиент в портфейла си и те ми спестяват наистина много пари – като се започне от гориво, хранителни стоки и се стигне до по-скъпи дрехи.

Ако си направил всичките тези неща и въпреки това не може да спестяваш (или да живееш по-добре), помисли за увеличаване на доходите.