Как намесата на Путин в Сирия може да свали руското правителство

В речта си пред ООН в понеделник Владимир Путин призова света да подкрепи Русия в борбата срещу тероризма и опазването на Сирия като нация. Той вече дръзко бе задълбочил проблема, изпращайки войници, оръжия и самолети в Сирия с надеждата, че останалата част от света ще се почувства принудена да го последва.

Но Путин не е направил нищо, за да подготви почвата нито на международно, нито на национално ниво, за този рисков ход. Той дори направи същото, заради което критикува Вашингтон – действа на своя глава, без да се допита до глобалната общност. Путин е и неправдоподобен поддръжник на целостта на Сирия като нация в навечерието на руските действия в Крим и Източна Украйна. Всъщност, той потегля на поредното военно приключение, преди да е завършил предходното, при това във времена на икономически трудности за Русия.

Путин може и да е успял да постави света пред свършен факт чрез хода си в Сирия, но той не е дефинирал крайната си цел. Президентът твърди, че военните му цели не са офанзивни, а дефанзивни. И все пак, можем да очакваме безброй начини, по които руските войници неумишлено да се замесят в конфликт. А и 1000-2000 военни няма да променят фактите или да прекратят бежанската криза.

Основната цел на Путин изглежда е да посредничи за сключването на преговорно споразумение и да се увери, че сирийският президент Башар ал-Асад, отдавнашен приятел на Москва, ще получи място на масата. Но Асад е в отбранителна позиция и вече не е жизнеспособна национална фигура.

След 5 години в жестока, мултифронтова гражданска война Сирия вече не съществува като единна държава. САЩ неволно започнаха да подкопават арабската страна с инвазията си в Ирак. До този етап нито една външна сила не е демонстрирала политическата воля да нахлуе и да издигне отново начертаните от Европа граници в Близкия Изток.

Така че гамбитът на Путин е дългосрочен, без незабавна възвращаемост, освен да подсили имиджа му и да отвлече вниманието от продължаващата украинска криза.

От чисто стратегическа гледна точка обаче, остава неясно дали Путин смята, че е добра идея да предприема втора военна операция преди края на първата. В Сирия Русия няма тактическите предимства, на които се радваше в Украйна – общ език, дълбоко познание за региона и явно безгранична възможност за проникване в – и компрометиране на – опонента си. Дори по-важно – Русия реши да стартира операция в Сирия без необходимите средства за водене на една война, камо ли на две.

Въпреки че коментаторите са разделени по въпроса, дали икономическите санкции, наложени от Запада, са подействали срещу Русия, няма съмнение, че те – в комбинация с драматичния срив в цената на петрола – имаха катастрофално въздействие върху икономиката на страната. Русия е в разгара на голяма рецесия и, въпреки оптимистичните изказвания на няколко министри, икономиката тепърва ще удари каменистото дъно.

Освен това, Путин продължава да игнорира призивите на бившия финансов министър Алексей Кудрин и на други съветници да направи истински структурни реформи и поне да подготви почвата за възстановяване на икономиката.

Затова на Путин му предстои да се изправи пред директния избор между военните разходи и икономическия растеж, а предположението му, че руският народ ще се жертва за националната слава, ще бъде вярно до един момент – както се е случвало и преди в решаващи моменти от руската история. Протести и политически промени например съпроводиха военните поражения на Русия във войните срещу Япония през 1905 и Афганистан през 1989. Два пъти през 20-те век – по време на Първата световна и Студената войни – руският народ изостави държавата.

Невъзможно е да се предвиди кога ще настъпи този повратен момент, но вроденото напрежение ще се покачва с намаляването на валутните резерви – в момента около 350 милиарда долара.

Но Путин не се тревожи само от потенциалното политическо падение и общественото безпокойство. Нахлувайки в Сирия, той ще бъде наистина ангажиран с войната срещу „Ислямска държава“ и Исляма – въпреки че в Русия има голямо и опасно мюсюлманско население. Борбата срещу ИД може бързо да дестабилизира Северен Кавказ в момент, когато военното присъствие в страната е оскъдно.

Прекаленото империалистично разтягане е периодично явление в историята на Русия. Грандиозните изказвания на Путин пред ООН не трябва да засенчват факта, че той излага на масата малко резултати и много уязвимости.

Барак Обама може да слуша Путин, но и признава, че не е задължително руският президент да преговаря от позиция на сила – въпреки репутацията на последния на мъж на действията.

Освен това, ако опазването на териториалната цялост е мотивиращият международен принцип на Путин, то Обама трябва да го държи отговорен не само за Сирия, но и за Украйна. Путин използва Сирия, за да промени медийния дискурс в Русия и да отвлече вниманието на народа си от нечистия и неразрешен конфликт в Украйна.

Руският президент не бива да получава подобна възможност в Европа и САЩ.

Уилям Е. Померанз за Reuters.com