Как саботираме финансите си, без дори да разберем

Принципите за управление на личните ни финанси не са сложни, но за много хора те все още не са достатъчно ясни или умишлено се пренебрегват.

Това, което забелязвам през последните години е, че често ние сами се саботираме като купуваме ненужни неща, теглим кредити с непосилни за нас вноски, и се доверяваме се на различни измамни схеми с надеждата за бързо забогатяване. С други думи, правим едни и същи грешки отново и отново, без да си вземем поука от тях.

Нищо чудно, че имаме толкова високо ниво на лошите кредити в банките, плащаме стотици проценти лихва по бързите кредити, влагаме парите си в „популярни каси“ и все не може да спестим нещо от заплатата. 

Днес ще ви представя начините, по които саботираме финансите си, без дори да разберем, че го правим.

1. "Никога не спестявай. Остави спестяването за страхливците, ти винаги ще може да работиш и да изкарваш пари. А дори да не можеш, все ще се намери отнякъде някой лев, за да преживееш". Въпреки че спестяванията на домакинствата в банките се увеличават всеки месец и вече са над 43 милиарда лева, те не са разпределени равномерно между хората. Само малка част от нашите сънародници имат заделени над 5,000 лева в някоя банка. Останалите живеят от заплата до заплата и се надяват да работят до пенсионирането си, а след това държавата да се погрижи за тях.

2. "Никога не се застраховай. Защо да даваш пари на застрахователните компании, когато „Да чукнем на дърво“ върши същата работа? Тези, лошите неща, които ги дават по телевизията, се случват само на други хора. Ако все пак се случи нещо (като наводнение, земетресение или пожар), Държавата ще помогне. Нали затова си плащаме данъците". Интересен факт е, че наводнението в село Бисер и земетресението в Перник от преди няколко години не доведоха до сериозен ръст на имуществените застраховки в тези региони. За да се саботираш съвсем, никога не си прави здравна застраховка. Тя е напълно излишна. Лошите работи не се случват на добрите хора. Ако все пак се наложи, ще си вземеш отпуск, за да опознаеш отблизо що е то опашка и има ли почва в българските болници.

3. "Винаги си купувай най-новото и най-скъпото. Когато излезе нов модел на култов телефон, веднага взимаш кредитната си карта (или дебитната, ако има пари в нея) и отиваш да си го купиш. Ще му мислиш после как ще изкараш без пари до края на месеца. Съседът си е купил нов 50-инчов телевизор. Трябва и ти да го имаш, за да гледаш волейбола на Олимпиадата или новия култов сериал по телевизията". Изобщо не искаш да чуеш, че моделът от миналата година е с 30% по-евтин – „Веднъж се живее и искам най-доброто“. Дори колата да е втора употреба, тя трябва да е мощна и от престижна марка.

Продължава на страница 2.

4. "Харчи повече, отколкото получаваш". Изглежда много просто – харчи по-малко, отколкото получаваш. Но как да го направим като отвсякъде ни заливат реклами на кредити – бързи, онлайн, стокови, до заплата, до следващата заплата, до пенсия, за море, за планина, за ремонт и т.н.? В тях, хората, които теглят кредити са щастливи, отпочинали и карат нови коли, а другите са изморени, стресирани, живеят в мизерия и си карат старите коли. Като кои искаме да сме? Разбира се, че като първите. За съжаление, това са само реклами, а действителността е съвсем различна. Почивката минава, след една година апартаментът пак е за ремонт, а новата ни кола изисква повече пари за поддръжка. Щастливите мигове са само в спомените ни, а месечната вноска по кредита е болезнената реалност. Животът на кредит е много мощен начин да саботираме финансите си.

5. "Живей за мига!". Животът е твърде кратък, за да мислиш за такива неща като пари... Защо да гледаш по-далеч от следващата заплата, като има толкова неща, които да правиш през идващите почивни дни? Ако нещата не вървят, винаги може да обвиниш някой друг за твоите неуспехи (кризата винаги е в топ 3). Дори да нямаш спестен и един лев, отиди на почивка в Гърция, пък като се върнеш ще му мислиш. Незабавното удовлетворение се е превърнало в религия и много малко хора се замислят за бъдещето – собственото и на децата си.

6. "Слушай приятелите ти, които знаят по-малко и от теб". Често присъствам на такива ситуации – хора приемат съвети от техни близки и приятели, които имат по-ниска финансова грамотност от тях самите. В някои случаи препоръките са толкова лоши, че граничат с пълния абсурд. Това, че някой е по-възрастен или работи на по-висока позиция от нас, не означава, че трябва да го слушаме. Това важи и за нашите приятели. Може да сме отраснали с тях и да ги познаваме от много години, но не трябва да приемаме техните доводи за чиста монета. Често те самите са заблудени от други хора и искат да въвлекат и вас, за да не изглеждат като глупаци.

7. "Никога не изчислявай общата цена на нещата, които купуваш". Откакто е създаден съвременният календар и ни дават заплата веднъж на месец, ние сме приели тези 30-дневни отрязъци от време за водещи в живота ни. Така сме свикнали с това деление, че за нашия мозък събитие след повече от една година е далеч в бъдещето и не е нужно да мислим за него. Всяка по-голяма покупка също може да я направим на „равни месечни вноски“. Това е много удобно и ни позволява да живеем по-лесно. 

Търговците използват тази техника много умело, когато не ни казват цената на новия телевизор (1,500 лева), а ни съобщават с усмивка, че месечната вноска ще е само 100 лева и няма нужда да спестявате пари, за да си позволите този „шедьовър“ на техниката, а може да го вземете веднага в дома си. Дори не поглеждаме, че срокът на кредита е 2 години, а общата цена, която ще платим е 2,400 лева. Важното е, че месечната вноска е ниска.

Да вземем друг пример: старата кола е вече напълно амортизирана и ние си търсим нова – втора употреба, но на не много километри и запазена. Събрали сме известна сума и тя ни е ориентир, какво може да си позволим. Купуваме новата ни „лимузина“ и се прибираме щастливи вкъщи. Разходите започват още следващите дни. Оказва се, че новата ни кола има по-високи разходи за поддръжка – по-скъпа застраховка, харчи повече гориво, има по-големи (и скъпи) гуми, по-висок данък, а всяко посещение в сервиза струва, колкото старата ни кола.

Продължава на страница 3.

8. "Винаги се доверявай на продавачите, без да правиш предварително проучване". Ще ви разкажа за случка от тази седмица. Изтича ми договорът с един от мобилните оператори и отидох в техен офис, за да си избера нов абонаментен план с повече гигабайти мобилен интернет. Служителят ми разгледа досегашната история на потреблението и ми предложи един от тарифните им планове за 31.99 лева на месец. Бързах за една среща и реших на следващия ден да си подновя договора. Посрещна ме друг служител и след като му казах моя номер, той ми предложи същия план, както неговия колега, но вече на цена от 25.99 лева. След като го попитах за разминаването, той поклати глава и ми отговори, че колегата му нещо се е объркал и това е специалното им предложение за мен. Тръгнах си веднага и след като проверих в сайта на оператора се оказа, че има много по-добра програма, с повече мобилен интернет на по-ниска цена (21.99 лева). С допълнителна проверка в интернет и малко загубено време спестих около 240 лева за две години, които щях да загубя, ако се бях доверил на първия продавач.

Знам, че в някои случаи е трудно да се сравняват две услуги (за стоките е доста по-лесно), но струва ли си да плащаме повече за нещо, отколкото в действителност то струва? Не е ли по-добре със спестените пари да си купим нещо друго или да ги инвестираме и те да станат още повече в бъдеще? Идеята на умното управление на личните финанси не е да живеем под стандарта си или да си купуваме стоки и услуги с по-ниско качество, а точно обратното. Целта е да живеем по-добре и да плащаме по-малко за същите продукти, но как да го направим? С предварително проучване за нещата, които ще си купуваме. Това важи особено за финансовите продукти и най-вече кредитите.

Знаете ли други начини, с които саботираме финансите си?