Какъв президент иска бизнесът

С наближаването на датата на президентските избори неминуемо се заплита интригата кой с кого ще се коалира, какви ще се основните послания към различните групи в обществото. Сега е моментът, преди шумът на предизборните кампании да намали степента на чуваемост на аргументите да се опитаме да обобщим какво очаква бизнесът от новия президент.

Връщане на закони

Това като, че ли е най-непосредственият инструмент на президента. Лобистките закони или поправки на закони са най-често съшити с бели конци и са видни за обществото. Бизнесът би оценил високо ясна позиция и възпиращи действия на президента при поява на такива закони.

Правосъдие

Раздаването на правосъдие е от първостепенна важност за дългосрочно изграждане на доверие между субектите в държавата. Президентът подписва назначаването на главен прокурор и носи

споделена отговорност за неговото поведение. Върховенството на закона е основен фактор за създаване на доверие между стопанските субекти в икономиката и президентът трябва да бъде свръхчувствителен при различни изкривявания. 

Финанси

Като цяло президентът трябва да следи за провеждане на стегната фискална политика и балансиран бюджет. Негов дълг е връщане с вето на бюджети, които планират значителен и необоснован дефицит.

Стабилност на българския лев

Президентът е този, който трябва да е носител на спокойствието за запазване на валутния борд до влизането на България в единната валутна зона на съюза. Темата за валутния борд се изважда периодично на дневен ред, за да се използва за политически и икономически спекулации. За всеки разумен човек е ясно, че бутане на борда е глупост, но спекулантите разчитат на психологическия ефект, който създават. Същото се отнася и за запазване на данъчни ставки на сегашното ниво. Стабилността на бизнес средата е крехка и президентът трябва да я запази в името

на дългосрочния потенциал за ръст.

Външна политика

Президентът трябва да работи за балансирана външна политика с цел избягване на неглижиране на български бизнес в чужбина. През последните години станахме свидетели на геополитически размествания с драматично въздействие върху правенето на устойчив бизнес. Кризите в Крим, Близкия изток, а сега и във Великобритания са нагледни примери за негативно въздействие върху бизнеса. Бизнесът очаква премерени изявления и засвидетелствано внимание към страни с потенциален интерес за развиване на двустранни отношения. Очаква се откритост при формиране бизнес делегации придружаващи президента при посещения в чужбина.

Като говорим за външна политика, един от инструментите за влияние на президента е назначаване на посланици в чужбина. Това трябва да са хора с умения за изграждане на екипи, които работят в полза на българския бизнес. Търговските аташета са предната линия за създаване на международни бизнес връзки и по ефективността на тяхната работа трябва да се оценява ефективността на работа на всеки един посланик.

Икономика

Енергетика е тема от особен интерес и с ясна ангажираност на последните двама президенти. Това, което бизнесът очаква е прозрачност при определяне на регулирани цени. Бизнесът очаква експертен дебат, а не референдуми при определяне на дългосрочни приоритети, какъвто е развитието на ядрена енергетика. Либерализацията на доставката на всякакви енергоносители е в основата на задействането на пазарните механизми в полза на бизнеса.

Нови бизнеси

Информационните технологии и изнесено управление на бизнес процеси се оформиха като сектори, в които България трайно се настани в челната десетка по привлекателност в световен мащаб. Сега сме в моментна еуфория на бурен растеж от откриването на нови и нови центрове за обслужване в София и големите градове в България, но този тип центрове лесно идват и лесно си отиват. Заради броя на хората, заети в тези индустрии, президентът трябва да наблюдава дългосрочните процеси на появяване и отдръпване на нови компании и да реагира адекватно.

Значими проекти

Раздаването на концесии е болезнена тема за бизнеса, когато се случва непрозрачно. На практика това е разпределяне на държавните ресурси за частна употреба. Ефектът на раздаване на

концесии започва от малки обекти като микро-язовири и завършва до природни залежи, летища и транспортна инфраструктура. Рамката трябва да максимално чиста и  призрачна, а  раздадените концесии описани в обществено достъпен електронен регистър. Начина на раздаване на концесии е част от визитната картичка на една държава и президентът трябва да слуша внимателно гласа на браншовите организации.

Електронно правителство

Въвеждането на действащи и ефективни електронно правителство и електронна местна власт се отлага непрекъснато. Забавянето на внедряването вече не е проблем на Министерство на транспорта, а се превръща в национален структуроопределящ проблем. Електрони търгове, електронно здравеопазване, електронно образование са само част от областите, в които въвеждането на пълна електронизация ще доведе до огромно спестяване на средства. Електронното правителство е единственият инструмент, който ще доведе до незабавно ограничаване на корупцията и подобряването на средата за бизнес. Огромна грешка на изпълнителната власт беше отлагането на инсталирането на квалифициран електронен подпис в новите лични карти през 2010 година. Сега отново върви дебат да има ли подпис или не. Президентът трябва да е категоричен за включването на електронния подпис за идентифициране на гражданите пред държавните институции,

така както е в Естония.

Човешки капитал

Отваряне на страната за наемане ИТ специалисти от чужбина е отдавна коментирана тема в сектора. Издаването на така наречените сини карти за квалифицирани кадри трябва да е процес, който едновременно да е добре контролиран и да е лесно приложим на практика.

Образование

Създаването на квалифицирани работници да бъде обвързано с очакванията и нуждите на бизнеса. Трябва да се върне фокусът върху професионалното образование и да са намалят оборотите на системата за производство на безработни висшисти с държавна поръчка. Дуалното образование, при което се получава както обща теоретична подготовка, така и стаж в производствено предприятие е един от успешните инструменти за борба с младежка безработица в най-развитите европейски страни.

За извеждане на пазара на работна сила от сивия сектор е необходимо регламентиране на временната заетост, включително и почасово наемане. Тази година беше направен плах опит за

прилагане на дневни трудови договори в земеделието, но за съжаление процесът е тромав и несъобразен с реалностите на земеделието и хората, които живеят в селските райони.

Устойчиво земеделие

Земеделието не е актуална тема в общественото пространство. Много по-модерно е да се говори за технологични паркове. Страната ни притежава уникални възможности за производство на продукти с висока добавена стойност. В сектора има структурни проблеми при разпределение на субсидиите, които отиват основно в производителите на зърнените култури, защото се плащат на единица обработвана площ. Според Евростат, България е без позитивно влияние на евро-субсидиите към брутната добавена стойност, произведена от земеделския сектор.

В заключение нека добавим и още една група от фактори, които са в основите на развитите икономики и трябва да са под непрестанното наблюдение на президента. Това са намаление на разликата на третиране на половете в стопанския живот, спазване на правата на интелектуалната собственост, създаване на система от институции, които стимулират стабилността и прилагане на законите.