Клетва пред обезглавения Маестро

Странен и страшен е краят на Маестро Георги Атанасов. Странен и старшен, защото няма край. Поне досега.

Маестрото угасва в санаториума Лаго ди Гарда в Италия, където е лекувал тежък диабет. Далеч от родината, далеч от близките си. Смятате, че признателна България му е устроила тогава подобаващо погребение, достойно за създателя на нашето оперно изкуство? Не. Цели шест години са необходими, за да бъдат пренесени тленните му останки в България. И това става не по повелята на загрижената държава, а благодарение на събраните пари от негови приятели и почитатели. Маестро Георги Атанасов е погребан в София през февруари 1937 г. Посмъртно получава всенародно признание.

Тези дни стартира предизборната кампания за кмет на София. Припомням неслучайно грозното забравяне на Маестрото след смъртта му. Предизборната кампания на кандидатите за кмет на София трябва да започне от Борисовата градина. Всички претенденти – Йорданка Фандъкова, Явор Нотев, Георги Кадиев, Вили Лилков, Мария Календерска и другите, да идат и да седнат на пейките на лятната естрада. После да погледнат надясно. Ще видят нещо, от което тръпки ще ги побият. Един зловещ празен постамент, на който е имало бюст. На един велик българин. И на постамента ще видят, че пише:„Маестро Георги Атанасовъ 1882 – 1931”.

Повече от десет години паметта на Маестрото всеки ден е поругавана. Първо от циганина или наркомана, който е отрязал главата му и я продал за вторични суровини. Да му изсъхнат ръцете, дано! И после заради всички тези, които ядат бял хляб от сътвореното от Маестро Георги Атанасов.

А те заслужават да ги споменем.

Първо, разбира се, столичната община. Кметове по това време са Борисов един мандат и Фандъкова мандат и половина. Лотове, булеварди, южни и северни дъги, молове. Добре, няма лошо. Това е едната везна. Но престъплението в Борисовата градина накланя мощно другата надолу. Срам за общината, срам за кметовете.                 

Второ, министерството на културата. Обезглавеният постамент от черен мрамор се намира точно до лятната естрада. Там са правени може би хиляди концерти на открито през тези години. Нима нито един чиновник от министерството, нима нито един министър не забеляза, че отстрани, за сетен път, е забравен след смъртта си  един от най-великите ни диригенти и капелмайстори. Срам и за тези чиновници и министри. 

Трето, министерството на отбраната. Георги Атанасов е бил капелмайстор на 21-ви Средногорски пехотен полк. През Балканската война бойните маршове, изпълнени от неговите музиканти, надъхват в боя българските воини. Шест години маестро Атанасов е капелмайстор на Гвардейския духов оркестър, където солисти са Панчо и Любен Владигерови. После е диригент на духовата музика на Военното училище. Колко министри на отбраната се сетиха за поругания си капелмайстор? Николко. За тях по-важни са къде ремонтираме старите МиГ-ове и дали да не купим още по-стари фантоми. За да вземат комисионните, разбира се. А Маестрото ще почака.   

Започнах с предизборната кампания, ще свърша с нея. Няма да е лошо всички кандидати за кмет на София да се съберат и си направят групова снимка пред обезглавения Маестро. И всеки да се закълне, че когато стане кмет, първото което ще направи, е да възстанови поругания паметник. А после вкупом да повървят малко заедно по алеята. По-надолу ще видят плоча, която също пустее с години. На плочата има надпис: „Тук ще бъде изграден паметник на великия българин Борис Христов”. Някой със спрей е написал „Кога?”