Книгите - задължителни или не

Абсолютно не разбирам разигралата се драма дали и кои книги да отпаднат от "задължителната" програма на учениците, която МОН се опита да представи. (За неумелата комуникация на министъра и заместниците му ще говорим друг път.)

Абсолютно не разбирам родителите, които непрекъснато искат "облекчаване" на програмата на децата си. Сякаш децата им четат прекалено много или са толкова умни, че общото ниво на интелигентност удря тавана. Не, напротив, всяка година процентът на "функционално" неграмотните се увеличава. Т.е. тези деца четат, но абсолютно нямат идея какво точно означават думите, които буквичките образуват. И вместо да се покаят, родители, учители, министри, политици и всички други, имащи отношение към грамотността на малките, повтарят, че трябва да се намали "бремето на ученето".

Не съм специалист по образователни системи. Всяко време си има своите идеи. Всяко време зависи от общото развитие на Земната цивилизация и преценява какво да се опита да налее в главите на следващото поколение. Но не разбирам как "новаторите" в образованието искат децата "да мислят", ако нямат необходимия минимум знания, на който да се опрат и да започнат да вадят логични изводи. В практиката ми съм имал сблъсък с много младежи, за които идеята: "Няма го в Гугъл, значи не съществува" е основен начин на възприемане на действителността.

Учениците трябва да бъдат научени какво богатство са книгите. Милата ми баба ми повтаряше: "Всяка книга е прозорец към света." И с упорството на онези, старите баби, постепенно ми внуши, че трябва да се четат книги. Много книги. За да имаш какво да сравняваш. За да има какво да анализираш. За да има на какво да стъпиш, когато се опитваш да мислиш.

Съгласен съм, че децата не трябва да бъдат насилвани. Насилието не води до нищо добро. Само до отвращение. Към книгите. Или към математиката, както се е случвало на мнозина. Аз дълго време не разбирах защо трябва да чета "Проглас към евангелието", "Азбучната молитва" или подобни текстове, с които ни тормозеха цяла година. Докато не попаднах на Емилиян Станев и неговия прекрасен "Антихрист", който ме заинтригува и ме накара да изчета цялата ни средновековна литература. Не я заобичах, но я изчетох.

Та, учениците трябва да бъдат заинтригувани да започнат да четат. Естественото любопитство на децата трябва да бъде съхранено и развито у тях, като се използва за леко побутване. Леко открехване на онзи прозорец. Учениците сами ще го отворят широко. "История славянобългарска" е скучно литературно произведение, но е безценен исторически документ. Трябва само да се намери добър учител, с любов към децата, който да запали пламъка на интереса им. След това никой не може да ги спре да четат и да се интересуват.

Семейството също е важно в процеса на възпитаване на любов към книгите. Наша семейна легенда гласи, че майка ми е чела на глас учебника по диференциално смятане на Тагамлицки, докато съм бил бебе, и това е бил единственият начин да млъкна. Предвид някои мои характеропатии, склонен съм да повярвам. Първата книга, която си спомням, че съм чел до полуда, беше "Руфо Червенокосия". Хем фантастика, хем хай-тек, хем отношения. Запалих се, търсех други подобни. Открих Любен Дилов и "Звездните приключения на Нуми и Ники". Последваха Айзък Азимов, Артър Кларк, Клифърд Саймък, Станислав Лем, Хърбърт Уелс, Джон Уиндъм, Кир Буличов, братя Стругацки и много други. Първата книга, която изчетох за един ден беше "Пълзачи по скали" на Майн Рид. Получих двойка по нещо си на другия ден, ама не ми пукаше. Бях като омагьосан. От Артър Конан Дойл научих за "чекмеджетата на ума", от Карл Май - за необятните прерии. Винету го минах в 6-и клас и за разлика от други, не останах само на него. В гимназията погълнах всичко на Ремарк, Анри Троая, Ъруин Шоу, Хемингуей, Оскар Уайлд и много други. Дойдоха Евтим Евтимов, Шекспир, Дебелянов, Валери Петров, "Ах, летете ескадрони....". И част от тези автори бяха задължителни. И заради това ги пробвах, а после се влюбвах в тях.

Заради задължителните часове по философия изчетох Платон и Аристотел. Математиката ме отведе при Декарт и Поанкаре. Леко се издъних пред момиче от Френската гимназия, и това ме накара да изчета Камю и Сартр. С приятел се запалихме по Clear and Present Danger и изгълтахме Том Кланси. Захванах се с политика преди много години - започнах да чета Чърчил, Тачър, Кисинджър. Няма значение причината, поради която четете. Просто не спирайте.

Не хабете сили да спорите кое произведение трябва да е задължително. Има смисъл да се говори коя книга как да се представи на учениците. "Мечо Пух" минава за детска книжка, но много възрастни я препрочитат и цитират, заради мъдростта в нея. "Алиса в страната на чудесата" се възприема като леко смахнат филм с Джони Деп, но малцина знаят, че Луис Карол преди столетия е запечатал в нея първите идеи за структурно програмиране.

Всяка книга е прозорец към света. Само леко го открехнете и създайте интерес. Децата сами ще поемат нататък. И помнете основното правило за книгите: Колкото повече, толкова повече!