Кой ще ни пази от пазителите?

Докато обществото се вълнува от световните проблеми, на 22.06.2016г. депутатите все пак са приели в Правна комисия към парламента оспорвания Закон за адвокатурата. Той беше предложен на 23.01.2015 г., преди година и половина. Но, спрян заради надигналото се огромно възмущение. Сега е приет тихомълком. Даже датата не му е сменена, камо ли текстове от него.

Ако не помните, ето накратко историята. Основната драма в текстовете на законопроекта идва от разширяването на дефиницията "адвокатска професия". Вече ще включва: "справки в съдилища, прокуратури, полиция, арбитражи, съдебни изпълнители, нотариуси, административни органи и получаване на документи от тях." (чл.24, ал.1) Т.е. искане, подаване или получаване на документ от НАП, НОИ, община или друг административен орган, се смята за "адвокатска професия". Като капак, въвежда се нов чл.150: "(1) Лице, което извършва или предлага извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да е вписано в регистъра на адвокатска колегия, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание." Това важи за всички дейности, влезли в разширената дефиниция.

Целият текст може да се види на сайта на парламента

Т.е. ако вземете сам документ от институция, подлежите на санкция. Ако си напишете сам договора, подлежите на санкция. Ако искате сам да се оплачете в община или друга администрация - подлежите на санкции. Не съм сигурен за ходенето до тоалетна, ако е в административна сграда. Може би и там трябва да е с адвокат. Все пак попада в графата: „извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица.“ Ходенето до тоалетна е „изконно право на физическите лица“...

Сега малко сериозно. Най-вероятно адвокатите имат нужда от промяна на закона, по който работят. Най-вероятно текстове трябва да се прецизират, за да няма проблеми или двусмислие. Най-вероятно трябва да се подобри достъпа и професионалните адвокатски услуги. Лошото обаче е, че лъсват няколко въпроса, на които няма отговор:

Защо за година и половина няма и една корекция по текстовете? Как сега да се вярва, че между двете четения ще се направят такива?

Защо няма предварително съгласуване на текстовете? Вярно, наскоро се прие идеята, че всеки законопроект трябва да има Оценка на въздействие. Но щом сега отново тръгва процедурата, защо не се направи такава оценка.

Има ли ясна идея колко ще струва на всички ни, ако за всяка от описаните дейности наемаме адвокат?

Ако адвокатите така небрежно и на ангро се отнасят към закона за собствената си професия, как ли ще се отнасят към другите?

Защо със законови методи трябва да се разширява дефиницията на една професия? Това не е ли работа на свободния пазар?

Какво ни гарантира, че утре няма да поискат ново разширяване и включване на „гледане на филми“, например? Само защото имало нещо общо с авторското право. Или друг подобен странен довод.

Защо законово се отнема правото на всеки да си е малко глупав? Аз искам сам да си правя договорите. Искам сам да си взимам документите от НАП. И ако има грешка, сам си нося отговорността. Не виня адвокатите.

Как се гарантира качеството на услугата? Май никой не знае колко учебни заведения бълват всяка година юристи. И кой следи за качеството? Защо със закон трябва да им се правят работни места? Като не могат да си намерят работа, да станат програмисти.

Какво ще стане, ако всяка професия поиска със закон да й бъде гарантирана работа?

Говорих с няколко приятели адвокати. Повечето са доста изненадани. И са смятали, че това е прекратена история с фиаското от миналата година. Излиза, че малка група адвокати искат да въведат монопол върху огромно количество услуги. На практика това си е опит за узаконяване на рекет. Ако не си плащаш на съответната адвокатска колегия, не можеш един договор да направиш. Това, което ще стане на практика, е всеки да плаща формално на адвокатската си колегия по адрес, за да не го закачат. А после сам да си върши работата, защото няма и грам идея кой адвокат какво може да му помогне и в какви срокове.

Ако екстраполираме този пример към другите професии, то може да се получи следното:

Нямате право да готвите, ако не сте професионален готвач. Може да отровите хората.

Нямате право да пускате телевизора, ако не сте професионален техник. Може да убиете хората с ток.

Нямате право да се къпете, ако не сте професионален водопроводчик. Може да удавите хората.

Нямате право да четете, ако не сте професионален литературен критик. Може да поумнеете.

Нямате право да говорите по медиите, ако не сте професионален комуникатор. Че може да се излагате като глупави политици...

Ако ви изглежда смешно, повредата не е при вас. А при тези, на които още им кънтят залповете на Аврора в главата.

Да, както вече казах, може би законът има нужда от корекции. Но да се прецизират текстовете. И да се правят корекции там, където са необходими. А не да се проектират желания към други дейности. Само за да имат повече приходи. Доколкото виждам, почти всички парламентарни групи са подкрепили този законопроект. Лакомията няма партийна принадлежност.

Не международното положение ни е виновно. А алчната ненаситност на една група хора. Не разбирам защо само една работодателска организация протестира. Къде са другите? И какво би станало, ако реша да взема адвокат да ме представлява срещу този законопроект? Ще е професионалист ли да го събори? Изобщо, ако писачите на закони пишат лоши закони, кой ще ни защити от това? И кой ни пази от пазителите?