Малка страна ли е България?

Коя държава на прима виста бихте определили като “по-голяма” - Израел или Румъния? Холандия или Полша? В кои от тези страни е най-вероятно да постигнете световен успех? Израел има 8 млн. жители, а Румъния - почти 20 млн. В Холандия живеят около 16 млн. души, а в Полша - близо 40 млн. И все пак в по-малките страни има много повече възможности да се прочуеш по цялата планета, да спечелиш повече пари, да продаваш повече продукти. Не защото са “големи” като Китай, Индия, Русия или САЩ. Други са причините.

В България обичаме да се оправдаваме, че сме “малка страна” и по тази причина много неща са неспостижими за нас. Някак си априори сме приели, че не може у нас да бъде сниман филм, който да постигне световен успех, никога няма да създадем книга, която да се продава в милионни тиражи, няма да имаме милиардери като Бил Гейтс и Стийв Джобс. Защото сме “малки”, така си мислим ние. Всъщност за мен причинно-следствената връзка е точно обратната - ние сме малки, защото непрекъснато си го самовнушаваме и това ни пречи да постигнем световни успехи.

Аз лично прекратих да ползвам това оправдание след един разговор с израелска журналистка през 2005 година. С мой колега се срещнахме с нея, за да я помолим за съдействие за статия, по която работехме. Тя ни попита колко е тиражът на вестника ни. Ние започнахме да мънкаме, че сме малка страна и при нас тиражите не са високи. Тя ни прекъсна: “Колко е населението ви?”

Седем милиона, казахме ние. А тя ни отвърна, че Израел е 8 млн. и ни цитира тиража на нейния вестник, който беше десетки пъти по-голям от нашия. На нас с колегата тогава освен, че ни стана неудобно, ни стана и ясно, че оправданието е като задните части - всеки си го има, но е срамота да го развяваш наляво и надясно. И ние можехме да имаме тиража на израелския вестник, защото оперирахме на почти същия като мащаб пазар и имахме същия сериозен нежълт профил. Но само ако знаехме как да го постигнем. А ние явно не знаехме.

От тогава съм си забранила да мисля за България като малка страна. Не си позволявам да обяснявам и провалите на който и да било с размерите на пазара ни. Изкуша ли се - винаги си напомням случката с израелската журналистка. Както и че Израел е почти колкото България и много по-мъничък от Румъния и Полша. Че Швеция има под 10 млн. население, но е превзела света с марка като ИКЕА и ни е дала глобални творци като Ингмар Бергман и АББА. Че Финландия е малко над 5 млн., но продаваше на всички телефони “Нокия” и продължава да ни продава прочутата си водка, както и че в тази страна е родена една от най-видните личности в компютърните технологии Линус Торвалдс.

А пък явлението “Исландия” на тазгодишното европейско първенство по футбол направо натри носа на всички у нас с прочутото оправдание за “малката страна”. Държава с 330 хил. население помете световни сили във футбола по пътя си. Най-тъжното е, че България беше подобен феномен през 1994 година, а повече от десетелитие вече не е стъпвала на европейски или световни финали. Може би защото тогава още можехме да мечтаем, а днес сме потънали окончателно в мантрата за “малкостта” си.

Какво имат всички изброени по-горе страни със съизмерими с нас мащаби, което ние нямаме? Защо постигат толкова по-големи успехи от нас? Имат високо образовани нации и отпушен път пред успеха. Ето това ние нямаме и талантът ни се задушава от посредствеността и безверието. Той не може да прогресира, да забогатява, не може да вдъхнови другите да мечтаят за световни върхове. Един Христо Стоичков все още си имаме като доказателство, че българин е способен на планетарен успех, но и той започва да изветрява като източник на мотивация. И той напоследък

от една реклама ни обяснява, че това че е българин никога не му е пречело. Сякаш да си българин е някакъв вроден недостатък.

Има само едно нещо, което ми е по-неприятно от оправданието за малката страна и то е “като за българско е добро”. Ние изначално сме се отказали да участваме в световното състезание и се задоволяваме да покриваме само местните критерии. А в днешния тотално свързан свят това е толкова провинциално и нелепо. Защото за да постигнеш световен успех, трябва да се състезаваш с най-доброто, съществуващо на планетата, както и със собствените си критерии за съвършенство. Затова сериалите на 8-милионен Израел продават сюжетите си в САЩ и печелят милиони долари. Техният “Военнопленници” се превърна в американския световен хит “Homeland”, а “Терапия” бе презаснет под същото име в Щатите и също покори класациите. Нашите сериали максимум могат да се надяват да пробият в съседните балкански страни. Казвам го без злоба, на базата на сравнението с продуктите от този тип по света. Защото те са правени като “за българско е добро”. Без амбиция за световен успех. Даже ако някой се осмели да мечтае за такъв, у нас бързичко ще го обявят за мегаломан.

Дали си малък или голям не зависи от територията и населението ти. Зависи от това, какво се случва в колективното съзнание, какви критерии си поставяме като нация. Исландия убедително ни го напомни съвсем скоро на европейското по футбол. Защото ние може да сме 20 пъти по-големи от тях като население, но в сравнение с техния дух, хъс, постоянство, разум, образованост, визия и способност да мечтаят - сме джуджета.