Можем да бъдем модерна енергийна държава

Ако отворите сайта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и кликнете на първия документ за цени на електроенергия, който ви попадне, ще прочетете - ако четете злонамерено и избирателно или просто некомпетентно, - че цената за електроенергия от АЕЦ „Козлодуй” е 15,30 лв./МВч, а цената на електроенергия от фотоволтаични централи е 760,48 лв./Мвч. С други думи, соларната енергия излиза 50 пъти по-скъпа от атомната!

ДКЕВР не си е направила труда да сложи на сайта си добре подредена и разбираема информация за един от най-парещите за българина въпроси – кой колко за каква енергия плаща. И на кого. За жалост, и фотоволтаичният сектор до ден днешен не успява ясно да обясни за какво става дума. Ветрогенераторният сектор е малко по-ясен по тези въпроси. Другите възобновяеми сектори пък съвсем ги няма.

У нас има едва 2-3 изследователски организации, които се занимават с енергетика, но на които бъдещето на ВЕИ сектора не им е особен приоритет. И така анализът на ВЕИ остава в ръцете, и най-вече в устите, на националната аналитична институция на Ганкиното кафене. Там се генерира популярната представа, че атомната енергия струва 40 лв., а соларната 800 лв. Истината е много, ама много по-различна от енергийния фолклор.

Вярно е, че в началото на подкрепата на възобновяемия сектор, след приемането на Законa за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата през 2007 г., бяха определени високи цени, гарантирани на доставчиците за по 12-20 години. Вярно е, че се появиха пъргави спекуланти на пазара. И сигурно някои от тях ще спечелят повече пари, отколкото е морално приемливо. Те няма да се напечелят, защото са поели голям риск, което би било оправдано, а защото са се промъкнали през бюрократичните лабиринти на момента. Договорите с много високи изкупни цени обаче са първите договори, после изкупните цени спадат. Тези договори покриват инсталации, чиито компоненти са много по-скъпи, отколкото са цените днес, просто защото технологиите поевтиняха драматично. Повечето договори са с по-ниски изкупни тарифи. Държавата и всичките й ангажирани институции нямаше как да знаят, че цените на фотоволтаичните панели ще се сринат за 3-4 години. Сходна история се разигра в Чехия, Великобритания, Испания и ред други страни.

Важно е да разделим проблема на две – какво се е случило, добро или лошо, досега и какво трябва да се прави по отношение на възобновяемата енергия отсега нататък. Ако слеем тези два въпроса в един общ за възобновяемата енергия и как българинът се бил изръсил за нея, рискуваме да направим много сериозна икономическа и политическа грешка.

Ако днес направим първа копка за по една електроцентрала от всяка основна технология, в деня на пускането на последния строеж в експлоатация вероятно най-евтина ще е соларната, следвана от вятърната, водната и макар и малко вероятно - газовата електроенергия (ако стане някакво чудо и цената на газа в България падне наполовина). Там някъде може би ще се окаже и биомасата. После ще дойдат атомната и въглищната енергия и - нещо, което засега не е много валидно за България - офшорната вятърна енергия. Цената на въглищната енергия в голяма степен ще зависи от три фактора: нормите за въздушно замърсяване, цената на въглеродния двуокис и в особено това в каква степен и кога цената на въглищната енергия ще бъде натоварена с изплащането на външните екологични и здравни вреди (така наречените externalities).

С други думи, съотношението на цените на бъдещата енергетика е съвсем различно от това в миналото. Най-ниската изкупна цена на соларна енергия в България днес е равна на най-високата изкупна цена за въглищна енергия. (Това става ясно, ако човек се порови търпеливо и незлонамерено в изключително объркания сайт на ДКЕВР.) Тенденцията се наблюдава по цял свят. Там, където субсидиите за конвенционална енергия са силно ограничени, надали има място, където те съвсем отсъстват и където потребителят плаща относително обективна цена за енергия, възобновяемата енергия е напълно конкурентоспособна с енергията от други източници.

Възобновяемата енергия вече почти не се нуждае от финансова подкрепа, а от справедлива конкурентна среда. Подобна среда обаче е много трудно да бъде осигурена, но това е първото нещо, с което правителството трябва да се захване.

Следващата грижа е една относително проста прогноза за качването и спада на цените на различните енергийни източници. Трябва да гледаме напред, не назад. Ако искаме да строим атомна централа, трябва да сравняваме цените на атомната енергия след 10 години, когато една АЕЦ може да започне работа, ако строежът й започне сега, с прогнозната цена на вятърна, газова, соларна и други енергии след 10 години.

Третото занимание за една енергийна политика е да се вгледа в стабилността на системата, както и в степента, в която новите енергийни мощности може да я децентрализират. Възобновяемата енергия е обикновено високо децентрализирана. Тя създава основен или допълнителен бизнес на най-неочаквани места и подкрепя много неочаквани сектори. Над 10% от възобновяемата енергия в Германия например е собственост на фермери. За тях енергийният приход би могъл да е спасение за фермите им.

Възобновяемата енергия носи и ред други ползи – чист въздух, дългосрочно предвидими цени, работни места, енергийна сигурност, задържане на разход, който иначе отива за внос на горива, на територията на страната и ред други ползи. И разбира се, допринася за намаляването на парниковите емисии, които май никой не споменава. Какво обаче да направим, за да бъдат реализирани тези ползи?

Това, от което имаме нужда в момента, е стратегия за ВЕИ сектора, без лобистки натиск както от страна на конвенционалната енергетика, така и от все още много слабия натиск на крехкото възобновяемо лоби. Стратегията трябва да включва значителна политическа подкрепа за възобновяемата енергия, съпроводена с по-скромна и постепенно изчезваща финансова подкрепа, която най-вече да й осигури равни конкурентни условия с конвенционалната енергетика.

Възобновяемата енергия трябва и максимално да бъде освободена от ненужни бюрократични процедури. Именно относително по-тежката бюрокрация в САЩ прави американските покривни фотоволтаични инсталации точно два пъти по-скъпи от германските.

И накрая България болезнено се нуждае от инвестиции в изследователската и развойната дейност в сферата на чистите енергии. Ако се окаже, че фотоволтаичният сектор се е напечелил прекомерно, разумното би било да се преговаря с него да инвестира именно в изследователската и развойната дейност. (Да се опиташ да му вземеш спечеленото не е много разумно и само ще подгони качествените инвеститори от страната.) Също разумно би било, ако в цената на електричеството се включи компонент за инвестиции, включително в изследователска и развойна дейност и в професионално обучение.

Може да звучи странно, но България се намира на границата да се превърне в модерна енергийна държава. От другата страна на тази граница се намира икономическа пропаст за енергийния сектор. Разделното управление на минало и бъдеще на енергетиката може да извади сектора от блатото, в което се намира. Въпрос на политическа воля.