Най-вкусната дъвка на света – обективността

Не съм апологет на журналистическата професия. Някога бях журналист, при това – не особено добър. Колонката в „Мениджър” приемам по-скоро като овластено наблюдаване на събитията, а не като журналистическа задача. Но миналата седмица прочетох онлайн един материал за „упадъка” на професията, за ниските й професионални стандарти и купчина коментари, в които най-често се срещаше израза „липса на обективност”. И признавам си – ядосах се и днес ви поднасям един крайно необективен текст.

Няма да защитя журналистите, които кривят реалността поради незнание и по поръчка. Но ако нежурналистите мислят, че биха се справили по-добре – редно е да се пробват – фейсбуук, блогосферата и други социални медии им дават предостатъчно възможности за това. Да обявите един журналист за некадърник, само защото не ви харесва позицията му е като да скъсате дипломата на лекар, чийто пациент е починал; а защо пък да не лишите от права адвокат, защитавал кауза, която пак според вас е несправедлива. Изобщо – има вероятност именно ВИЕ да сте най-обективният човек, когото познавате, но само по себе си това вече е ВАШЕТО субективно мнение.

Журналистиката прилича на живо същество. Ако го храните с лоша храна, давате му отрови и се стремите да го разболеете – то се разболява, линее, изглежда зле, напада и т.н. Мога дори да бъда по-конкретен – сигурно сте чували, че наричат журналистите „куче-пазач” на обществото. Журналистиката днес (и не само в България) е болно и бездомно куче – мнозина са недоволни от посоката на световните събития и искат да убият „вестителите”, не съзнавайки, че нямат по-добра идея за нов пазач.

Интересното е, че хората, които обвиняват медиите във всичките грехове на света са едни от най-пристрастените им потребители. Никой никого не задължава да чете, слуша и гледа нещата, които не му харесват. Но ако перифразираме известната максима на сър Уинстън Чърчил – „Медиите не са най-добрият и обективен начин да знаем какво става около нас, но до момента не сме измислили по-добър”. Особеното е, че крайно необективно често забравяме това. Изискваме от медиите едновременно да ни информират и забавляват, да бъдат сериозни и увлекателни и естествено – „обективни”.

Обективно погледнато, хората, упражняващи журналистическата професия, са с висок интелектуален потенциал и няма как да се държат като щрауси. Ако наоколо върви изключително доходоносна и безнаказана корупция – нима очаквате от нормални хора да останат встрани от нея?! Или пък ако мнозинството от хората искат да прекарат максимално време, друсайки гюбеци върху кръчмарски маси и мечтаят предимно за кариери на футболисти и фолкпевици – с репертоара на операта ли да са пълни медиите?

Изключително важно е да се разбира не само ролята на медиите да информират и опазват обществения интерес, но и тяхната същност на търговски предприятия – те продават своя продукт според законите на търсенето и предлагането. Ниските стандарти, лошия вкус, незадълбочените анализи и всичко лошо, в което можем да обвиним журналистиката, отново обективно погледнато и логично заключено е това, което хората търсят от медиите и журналистите. Ако откажем да потребяваме медийния продукт, който не одобряваме, тогава вероятно има шанс предлагането да се промени. Ако това обаче не се случва, остава да си признаем, че по-голямата част от аудиторията просто е свикнала с това, което получава от медиите и няма нищо против да го консумира. Това, всъщност, е обективната реалност и трябва да се съгласите, че до голяма степен ние, аудиторията сме си заслужили и медиите, и журналистиката...