Най-тъмно е преди разсъмване

Най-тъмно е преди разсъмване, най- дълбоките равносметки правим преди светли празници като Великден. Вероятно така сме устроени - слизаме за малко от въртележката на ежедневието и всичко ни изглежда различно, заради променения хоризонт или заради смяната на скоростта. Даваме си сметка за нещата, които не сме направили, за добрите думи, които не сме казали, а някой е очаквал от нас или обратното. Твърде много отхвърлени малки задачки и никоя от тях не ни е придвижила достатъчно напред, нито като професионалити, нито  като личности.

За щастие, за някои от нас равносметката е добра. Тя се измерва с професионални победи, с много приятелства, с пълните с обич погледи на децата ни и любимите ни хора и с надеждата за бъдеще, чийто основи изграждаме от времето, определено като вчера.

Психолозите твърдят, че това зависи от сценария, по който живеем!

Знакът на равносметката - положителен или отрицателен се определя от самите нас. От  това какво сме постигнали с досегашния си начин на живот, следвайки нещата, в които вярваме. Ако ни се иска да не сме герои, точно в този филм, никога не е късно да пренапишем сценария.  Дали това ще се отнася за една или друга част от живота ни, няма значение! Важно е да усетим потребност от промяна, а това е възможно само при смяна на гледната точка.

За да видим проблема трябва да погледнем реалността, за да намерим решението - трябва да го търсим. За да променим резултата - трябва да пренаредим приоритетите си.

Всичко в живота ни е следствие от нашите взети или не взети решения –  от нашето здраве, от нашата визия, от нашите приятели, от нашето семейство, от живота, който живеем.

Да, понякога има и непредвидими обстоятелства, неща които не сме очаквали и не сме искали да преживеем, но се налага!

Зависи от нас какви искаме да бъдем в тази ситуация - жертви или хора, които се борят, търсят решения и побеждават. И в крайна сметка, кое ни прави по-пълноценни - философското примирение или опитът да пренапишем тази сцена от живота си?

Понякога, сериозната промяна изисква време. Времето, в което растем като личности, времето, което ни е нужно, за да помъдряваме!

Може в такова време да изглеждаме като губещи, но всъщност сме търсещи! Може да изглежда, сякаш сме спрели да живеем, но всъщност в движение са мислите и чувствата ни! 

В такива моменти,  винаги си спомням една мисъл. Не знам името на автора, но съм благодарна за нея: „Никога не подценявай човек , който е направил крачка назад, защото

може да се засилва!”

А и в крайна сметка и крачката назад е движение. Понякога, за да видиш цялата картина ти е нужно разстояние!

Има една книга на Стивън Кови „Седемте навика на високо ефективните хора”, в която той разказва за дребни случки от ежедневието на децата му, които са били в състояние да го извадят от равновесие. „Аз съм раздразнителен към собствините си деца всеки път, когато те правят нещо, което смятам за нередно. Стомахът ми се свива и в този момент, вниманието ми не е насочено към дълготрайните ни отношения, а към конкретното събитие. Аз съм по-голям, държа положението в ръцете си, повишавам тон и запалашвам с наказания. И печеля. Но печеля малка битка, с което имам реалните шансове да загубя войната!

Децата ми външно са съгласни, но вътрешно вече са ме отхвърлили и са подтиснали чувства, които  ще екплодират по-късно! А бих искал в деня на тяхната равносметка да носят в сърцата си спомена за приятните моменти прекарани заедно. И може би най-много от всичко бих искал да знаят, че повече от всеки друг човек на света ги обичам!”

Тази любов е завинаги, тя започва от първия детски плач в деня на раждането и само си мислим, че завършва с последния ни дъх. Тя осмисля живота ни и ни прави по-добри!

Заради нея си струва често да правим нашите равносметки и да променяме сценария, ако се налага!

Дори най-тъмно да е преди разсъмване, утрото винаги идва, когато вървим към изгрева!

Желая Ви Светли празници!