Не ставайте новини на пътя!

Зная, че темата е много изтъркана – „войната по пътищата”, „безумието на скоростта” и т.н. Но както видяхме през седмицата, един пътен инцидент (този край Дебелец) може да зачерни не няколко къщи, а цял един град. Вярно – такива неща се случват, но е добре да си ги припомняме – ние, които хем четем, хем внимаваме и въпреки това не сме в безопасност с хората около нас, които трудно се справят и с четенето и с внимаването... Точно затова си мисля, че вместо да ни растат мазоли в ушите е добре да си припомним в жегата няколко неща, които да ни държат далеч от черната статистика по пътищата.

1. Да умреш на пътя не е нито модерно, нито героично! Джеймс Дийн остава единственият, за когото се смята, че се е обезсмъртил в автомобилна катастрофа. Знам, че е доста цинично да започна с това, но голяма част от описанията на тежките катастрофи съдържат по правило разказ за опита на хора с голямо его и малко разум да направят нещо, което никой друг досега не е правил. Може да се каже, че да умреш на пътя, да убиеш човек или да се контузиш за цял живот е правено много пъти и обикновено дори не съобщават цялото име на виновника – да не говорим, че за тунинга на колата му и за събууфъра в багажника не обелват и дума...

2. Разликата между бързото и бавното каране по българските пътища в общото време за пътуването е толкова незначима, че с едно спиране за кафе или тоалетна 250 километра бабаитлък се стопяват като преднина. Главното е скоростта от пътуването да не е средноаритметична от тази, с която сте се блъснали и тази, с която линейката е дошла и ви е закарала... за където сте се подредили.

3. Изпреварването на огромна колона от коли и влизането на боя разстояние от кола в нея, която е оставила нормална дистанция по никакъв начин не влияе на половата мощ и не замества липсващи сантиметри и натрупани умения.

4. Да хванеш осевата линия на пътя и да я държиш и на права отсечка, и на завой (с каквато и да е скорост) си е равносилно на по-горе описаните „геройства” – тук горещо съветвам някои дами да си помислят за това...

5. Да убиеш някого на пътя е като да го убиеш по всеки друг жесток начин – вероятно винаги ще го виждаш в кошмарите си.

И така нататък. Ако вече ви е станало неприятно да четете – значи някой от мазолите в ушите ви най-вероятно се е спукал и има шанс следващия път да чуете когато някой предупреждава да се кара внимателно.

Напоследък попътувах доста из чужбина с кола и никъде не видях такова струпване на полицаи по пътищата като в България. Има два варианта – или тяхното присъствие да ни предпазва от още повече инциденти по пътищата или просто не само на нас ни се ходи на море... Така или иначе си плащаме затова следващия път на въпроса „... кво ше праим сега?” заедно със заветната банкнота предложете и нещо от рода на: „... хайде да пробваме днес да спасим някого на пътя, ама и вие, и аз!”

Хубаво лято и безаварийно пътуване!