Нереформираната администрация и сиромахомилството са проблемът, а не бонусите

Миналата седмица изпълнителният директор на здравната каса Нели Нешева беше принудена да подаде оставка след като сама си даде бонус от 13 000 лв., а след това на пресконференция доста раздразнена каза, че си заслужава премията. Тази по подобни причини изгърмя шефката на Агенцията по вписвания, която беше оценила извънредните си усилия на 48 000 лв. за 6 месеца, и то при видимо зле работеща институция. Покрай обществения интерес си отиде и един зам.-министър на здравеопазването, много вероятно ще изгори още някой самонаградил се чиновник, управляващите ще се тупнат в гърдите че вземат бързи решения и готово, филмът с бонусите ще си продължи както досега - 1-2 седмици интерес и няколко паднали глави, останалото време всичко тихо.

Така обаче няма да се реши проблемът с бонусите, който според мен идва от няколко фактора:

- липса на разписан единен стандарт или регламент в администрацията при какви случаи и до какви размери допълнителни пари могат да се дават, както и от липсата на прозрачност за какво точно да се дават и от кой да се одобряват.

Примерно ако Надзорният съвет на НЗОК беше излязъл и публично оповестил, че Нели Нешева е спестила на институцията и данъкоплатците в резултат на добро управление примерно 10 млн. лв., едва ли някой щеше да извади разумен контрааргумент. Да припомним, че шефът на касата управлява 2700 човека, отговаря за разумното харчене на близо 3 млрд. лв. на данъкоплатците, на този фон годишен бонус от 13 000 лв. е не само разумен, а и нисък. Проблемът е, че г-жа Нешева по неясни причини си го определя и гласува сама, а след това, неосъзнавайки на какви пачи яйца се е насадила, се защитава ожесточено пред смаяната публика.

- ниската база на заплащане в администрацията и разминаващото се заплащане за еднакви позиции в различните ведомства, както и разминаване със заплащането в частния сектор, което чрез ДМС се компенсира, но отново при липса на ясен регламент.

Най-фрапиращи са разликите при юристите - имам такива приятели по министерства, които получават по 800-1000 лв. базова заплата за висококвалифициран и специфичен труд и експертиза, колегите им в съда и прокуратурата например вземат 2-3 пъти повече. Те няма да стоят и ден в администрацията, ако през ДМС или бонуси личният им доход не стане ако не сравним, то поне приемлив;

- продължаващата практика (като при здравната каса и агенцията по вписванията) пари да се дават като процент от глоби и такси, събрани от чиновниците в съответната администрация - нещо, което беше обещано че ще отпадне още преди две години, но както се вижда - не е отпаднало;

- липса на адекватен контрол - Сметната палата, ръководена от професионалист и почтен човек като Валери Димитров на практика няма капацитет да провери един път годишно какво се случва в многобройните първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства и държавните предприятия, камо ли да контролира текущо;

- насажданото в обществото извънредно популистко становище лично от министър-председателя, че никой в държавния сектор не бива да получава повече от него, тъй като той носи най-голяма отговорност. Впрочем, и в момента особено в структурите на енергетиката има по-високи възнаграждения от заплатата на г-н Борисов, но както и да е.

Първите четири фактора за хаоса с допълнителното материално стимулиране изцяло са заслуга на правителството. То имаше 2,5 г. да се запознае с практиката, да я анализира и да предложи адекватни мерки, включително законодателни, разхищенията от бонуси да намалеят до поносими нива и способните и работливи чиновници да бъдат стимулирани за добре свършена работа и постигнати резултати. Илюзия е обществото да мисли, че бонусите ще изчезнат въобще, въпросът е да са в поносими размери, прозрачно разпределени и наистина за свършена работа. Нищо такова обаче не се случи - нито реформите с намаляването на числеността на хората бяха извършени напълно, нито тези, дето работят повече, са заплатени достатъчно, че да не се поддават на корупция, нито се изработиха ясни правила за бонусите. Резултатът може да се види на практика и в двата гореспоменати скандала, а и от бюджета за 2012 - хем администрацията беше намаляла с 15 % и вече беше реформирана, хем през тази година ще похарчи толкова, колкото и през миналата, т.е. продължаваме да сме там, където бяхме.

Аз лично мисля, че повечето министерства всъщност тихо бойкотираха опитите на финансовия министър за реформи, а и премиерът, зает с рязане на ленти и громене на политически врагове, не разбра напълно колко важна за успеха на правителството е административната реформа и не го подкрепи достатъчно, но в крайна сметка резултатът е важен. Факт е, че администрацията си я кара по старому, излишни пари винаги има, шефът на съответното ведмоство трябва да ги усвои до края на бюджетната година (иначе трябва да ги върне - ужас, ужас) и резултатът е ясен - ако те хванат - гърмиш, това поне трябва да се признае на ГЕРБ - има изгърмели, но в 90 % от случаите нещата никога не се разчуват.

Струва си да кажа няколко думи за мнението на премиера за заплатата му. Да, в крайна сметка той ръководи държавата, но заплатата му е смехотворно ниска и всички знаят, че е ниска, но не смеят да протестират. На мен лично ми е странно въпреки дереджето на държавата той да получава само 3500 лв. и да иска никой да не взема повече. Горе-долу толкова взима среден мениджър в голяма компания или пък примерно добър програмист, или съдия в СГС. Няма и логика например президентът да получава повече от него при абсолютно несравнимите нива на отговорност, както и няма никакво обяснение защо един депутат с бонусите от комисии и представителните си пари да е два пъти по-платен от министъра, който управлява и отговаря за бюджет от 1 млрд. лв.

Чудя се вече дали нежеланието на г-н Борисов (а той има властта да го направи незабавно, стига да иска) да промени статуквото с парите на висшата изпълнителна власт е просто сиромахомилство и популизъм, дали екипът му няма капацитет да го измисли и направи, или пък е удобен инструмент винаги да го използва като в случаи с началничките на НЗОК и АП - горят два бушона, справедливостта възтържествува, недоволството е потушено, но статуквото се запазва.

Но това няма нищо общо с претенциите за дясна и модерна партия и реформаторско управление.